Дотук думите й се лееха с приятна закачливост без никакви прекъсвалия от моя страна, освен незначителните отговори, които изисква учтивостта. Промяната в изражението й обаче при последния въпрос или поточно случайната дума „приключения“, която тъй леко се отрони от устата й, върна мислите ми към срещата с жената в бяло и ме подтикна да открия връзката, която думите на непознатата относно мисис Феърли ми подсказаха, че някога е съществувала между безименната бежанка от приюта и бившата господарка на Лимъридж Хаус.
Дори и да принадлежах към най-необузданите представители на човешкия род — казах аз, — опасността да ме измъчва жаждата за приключения не би съществувала за известно време. Нощта преди да пристигна в този дом, аз имах едно преживяване; и мога да ви уверя, мис Халкъм, че почудата и вълнението, предизвикани от него, са достатъчни за целия ми престой в Къмбърланд, ако не и за по-дълго време.
— Нима, мистър Хартрайт! Мога ли да го чуя?
— Имате право да го чуете. Главното действуващо лице в него е напълно непознато за мен, а може би и за вас; но във всеки случай тя спомена името на покойната; мисис Феърли с чувство на най-искрена благодарност и уважение.
— Споменала е името на майка ми! Вие ме заинтригувате неописуемо! Моля ви, продължавайте.
Без повече подканяне й предадох обстоятелствата, при които бях срещнал жената в бяло, точно тъй, както се бяха случили, и дума по дума повторих онова, което ми бе казала тя за мисис Феърли и Лимъридж Хаус.
Бляскавите, решителни очи на мис Халкъм бяха втренчени нетърпеливо в моите от началото на разказа до края. Лицето й изразяваше жив интерес и учудване, но нищо повече. Очевидно и тя, като мен, бе далеч от всякакво обяснение за тази тайнствена история.
— Напълно сигурен ли сте в думите, отнасящи се до майка ми? — запита тя.
— Напълно. Която и да е тази жена, някога тя е учила в селцето Лимъридж, мисис Феърли се е отнасяла към нея с особена добрина и изпълненият с благодарност спомен за това подхранва нейната преданост и интерес към всички живи членове на семейството. Тя знаеше, че мисис Феърли и съпругът й са починали; и говореше за мис Феърли, сякаш са се познавали като деца.