— Тъй се радвам. Тук вие ще бъдете приет както трябва, мистър Хартрайт. В този дом няма и следа, от противното английско варварско отношение към социалното положение на художника. Прекарах не малка част от младините си в чужбина и успях да изляза от кожата на тесногръдието. Бих искал да кажа същото и за дворяните — противна дума, но се налага да я употребя, — за дворяните от околността. Те са жалки готи в изкуството, мистър Хартрайт — хора, които, уверявам ви, биха отворили изумено очи, ако видят, че Чарлс Пети се навежда, за да подаде на Тициан четката му. Имате ли нещо против да поставите тази табличка с монети обратно в секретера и да ми дадете следващата? При окаяното състояние на моите нерви всякакъв вид усилие е за мен неизказано неприятно. Да. Благодаря ви.
Като нагледна илюстрация на либералната социална теория, с която току-що бе благоволил да ме запознае, искането на мистър Феърли ми прозвуча доста забавно. С възможно най-голяма учтивост оставих едното чекмедже и му подадох другото. Той веднага започна да прехвърля из ръцете си новите монети и малките четчици, като през цялото време, докато ми говореше, ги гледаше отпуснато и им се възхищаваше.
— Хиляди благодарности и хиляди извинения. Обичате ли монети? Да? Тъй се радвам, че имаме още един общ интерес освен интереса ни към изкуството. А сега за паричните споразумения помежду ни — кажете ми наистина, — задоволителни ли са?
— Напълно задоволителни, мистър Феърли.
— Тъй се радвам. И какво още? Ах, да! Спомних си. Да. Що се отнася до тъй благосклонно приетото от вас възнаграждение за помощта, която ще ми предоставят творческите ви способности, в края на седмицата моят камериер още веднъж ще има грижата да уточни вашите желания. Какво още? Странно, наля? Имах още много неща да ви казвам, а, изглежда, съм ги забравил. Имате ли нещо против да дръпнете звънеца? В онзи ъгъл. Да. Благодаря ви.
Позвъних; един нов слуга се появи безшумно — чужденец с готова усмивка и съвършено сресана коса, — камериер до мозъка на костите си.
— Луи — каза мистър Феърли, като замечтано докосваше върховете на пръстите си с една от малките четчици за монетите. — Записах някои неща в бележника си тази сутрин. Намерете го. Хиляди извинения, мистър Хартрайт, опасявам се, че ви отегчавам.
Той изтощено затвори очи, преди да мога да му отговоря, и тъй като наистина ме отегчаваше, аз продължих да седя мълчаливо вдигнал очи към Мадоната с младенеца от Рафаело. В това време камериерът излезе и се върна скоро с малък бележник от слонова кост. След като с нежна въздишка изрази облекчението си, мистър Феърли отвори с една ръка книжката и дигна миниатюрната четчица с другата, давайки знак на слугата да чака по-нататъшни нареждания.
— Да. Точно така — каза мистър Феърли, поглеждайки в бележника. — Луи, свалете онази папка. — Той посочи, докато говореше, към няколкото папки, поставени до прозореца на махагонови стойки. — Не, не тази със зелената подвързия — в нея са моите Рембрандови офорти, мистър Хартрайт. Обичате ли офорти? Да? Тъй се радвам, че вкусът ни съвпада отново. Папката с червената подвързия, Луи. Не я изпускайте! Мистър Хартрайт, вие нямате представа какви страдания бих преживял, ако Луи изпусне тази папка. Добре ли е поставена на стола? Мислите ли, че е добре поставена на стола, мистър Хартрайт? Да? Тъй се радвам. Ще ми направите ли услугата да погледнете рисунките, ако наистина смятате, че са поставени както трябва. Луи, вървете си. Какво магаре сте! Не виждате ли, че държа бележника? Нима допускате, че искам да го държа? Защо не ме облекчите от неговото бреме, без да ви казвам? Хиляди извинения, мистър Хартрайт, слугите са такива магарета, нали? Кажете, моля — какво мислите за рисунките? Пристигнаха от една разпродажба в ужасяващо състояние; когато най-сетне ги разгледах, имах чувството, че миришат на гадните пръсти на търговци и комисионери. Можете ли да се заемете е тях?
Макар че обонянието ми не бе тъй изтънчено, за да доловя миризмата на плебейските пръсти, която бе раздразнила ноздрите на мистър Феърли, вкусът ми бе достатъчно формиран, за да ми позволи да оценя стойността на рисунките, докато ги прелиствах. Повечето от тях бяха наистина чудесни образци на английското акварелно изкуство и заслужаваха много по-добро отношение от страна на бившия си собственик, отколкото видимо бяха получили.
— Рисунките — отвърнах аз — имат нужда от внимателно обтягане и поставяне в рамки и според мен те са…