— Вие не знаете нищо за съображенията ми да напусна Италия — започна той, — освен че са от политическо естество. Ако се бях установил във вашата страна поради преследване от страна на моето правителство, не бих пазил в тайна причините от вас или от когото и да е друг. Аз ги крия, защото присъдата за моето изгнание не е произнесена от официалните власти. Вие сте чували, Уолтър, за политическите общества, действуващи тайно във всеки голям европейски град? Аз принадлежах в Италия към такова общество, принадлежа и тук — в Англия. Дойдох в тази страна по нареждане на моя ръководител. На младини бях много разпален и изложих на опасност себе си и други хора. Поради това ми бе заповядано да емигрирам в Англия и да чакам. Емигрирах и все още чакам. Възможно е още утре да ме извикат, а може да бъде и след десет години. За мен е все едно — тук съм, издържам се, като преподавам уроци, и чакам. Не нарушавам никаква клетва (предстои ви да чуете защо), като ви се доверявам изцяло и ви съобщавам името на обществото, към което принадлежа. Това, което правя, е, че поставям живота си във вашите ръце. Ако други разберат, че от устата ми са излезли думите, които споделям сега, с мен е свършено — факт тъй сигурен, както присъствието ни в тази стая.
Той прошепна следващите думи на ухото ми. Запазвам тайната, която ми съобщи. Обществото, към което принадлежеше, ще бъде достатъчно ясно определено, ако в тези страници го нарека „Братството“ в няколкото случая, при които ще се наложи да бъде споменато.
— Целта на „Братството“ — продължи Песка — е, с две думи казано, цел и на други подобни политически общества — унищожение на тиранията и утвърждаване правата на народа. Принципите на „Братството“ са два. След като животът на един човек е полезен, дори и ако е само безвреден, той има право да му се радва. Но ако животът му вреди на добруването на себеподобните му, от този момент нататък той губи това право и е не само престъпление, но заслуга да го лишиш от — него. Не аз съм този, който трябва да каже при какви ужасяващи обстоятелства на подтисничество и страдание се създаде това общество. Нито пък вие като англичанин, като представител на един народ, извоювал свободата си тъй отдавна, можете да кажете, че от удобство сте забравили кръвопролитията и жертвите в нейно име; нито пък трябва да казвате докъде могат или не могат да стигнат в бездната на своето отчаяние влудените мъже на един поробен народ. Оковите, стегнали душите ни, са твърде на дълбоко, за да ги откриете. Оставете изгнаника на мира! Присмивайте му се, не му вярвайте, отворете очи в почуда пред това тайно „аз“, което тлее в него понякога под почтеността и спокойствието на човек като мен или под смазващата бедност и жестокото омерзение на мъже с по-малко късмет, с не тъй голяма гъвкавост и търпение като мен — но не ни съдете! По времето на вашия Чарлз I може би щяхте да ни разберете — предългото удоволствие от собствената свобода ви е лишило от способността да ни разберете сега.
С тези думи на повърхността, изглежда, бликнаха най-дълбоките чувства на неговото същество — за първи път той изливаше цялото си сърце пред мен, но въпреки това гласът му не се повиши, защото страхът от ужасното разкритие, което правеше пред мен, не го напускаше нито за миг.
— Дотук — подхвана пак той — за вас „Братството“ не е по-различно от други подобни. Неговата цел (според англичаните) е анархията и революцията. То отнема живота на лошия крал или лошия министър, сякаш те са опасни диви животни, които трябва да бъдат застреляни при първа възможност. Позволявам ви да мислите така. Но на тази земя нито едно политическо общество няма закони като тези на „Братството“. Членовете не се познават помежду си. Има президент в Италия, има президенти и в чужбина. Всеки от тях има секретар. Президентите и секретарите познават всички членове, но самите членове са непознати помежду си, докато техният ръководител не сметне за целесъобразно поради наложилите се в даден момент политически обстоятелства или нужди на самото общество да ги представи едни на други. Поради тези предохранителни мерки ние не полагаме клетва, когато ни приемат. Принадлежността ни към „Братството“ се установява от таен белег, който всички носим и който остава за цял живот. Наредено е на всеки да си върши работата и четири пъти в годината да се явява пред президента или секретаря, в случай че се нуждаят от услугите ни. Предупредени сме, че ако изменим на „Братството“ или ако му навредим, служейки на чужди интереси, ще умрем според неговите принципи — ще умрем от ръката на непознат, който може да бъде изпратен от другия край на света, за да нанесе удара, или от ръката на най-близък приятел, конто през дългите години на нашата дружба, без да знаем, е бил член на обществото. Понякога смъртта идва по-късно, понякога тя следва непосредствено след предателството. Нашето първо задължение е да знаем как да чакаме, нашето второ задължение е да знаем как да се подчиним, когато ни наредят да действуваме. Някои от нас могат да бъдат в очакване през целия си живот и въобще да не ги потърсят. Други могат да бъдат призовани за някое дело или за подготовката му в деня, когато са встъпили в организацията. Аз самият — дребният, жизнен, бодър човек, когото познавате и който по собствена воля едва ли би вдигнал и кърпичка, за да убие мухата, бръмчаща около лицето му, на младини преживях едно тъй ужасно предизвикателство, че не искам да говоря за него. То ме подтикна да вляза в „Братството“, така както би могло да ме подтикне към самоубийство. И трябва да остана — принадлежа му независимо от това, което мога да мисля за него сега, когато съм в по-добро положение и хладнокръвието ми носи белезите на зрелостта, — докато съм жив. Когато бях в Италия, ме избраха за секретар и тогава всички членове, които трябваше да застанат пред очите на моя президент, заставаха и пред мен самия.