Започвах да го разбирам — виждах накъде клони неговото необичайно разкритие. Той изчака за миг, наблюдавайки ме сериозно, докато очевидно отгатна какви мисли минават през ума ми, и пак заговори.
— Вие вече стигнахте до своето заключение — каза ми Песка. — Разбирам го по лицето ви. Не говорете нищо — дръжте ме настрана от тайната намислите ви. Нека да направя своята последна жертва заради вас и нека с това да сложим край на тази тема и никога вече да не се връщаме към нея.
Той ми даде знак да не отговарям, стана, свали сакото си и нави нагоре левия ръкав на ризата си.
— Обещах, че ще ви се доверя изцяло — прошепна на ухото ми, с очи, обърнати зорко към вратата. — Каквото и да се случи, вие няма да ме упреквате, че съм скрил нещо, което интересите ви са изисквали да знае те. Казах, че „Братството“ разпознава членовете си по знак, който остава за цял живот. Ето, вижте мястото и белега.
Той вдигна оголената си ръка й високо горе от вътрешната страна ми показа дълбок белег от изгаряне в плътта с ярък кървавочервен цвят. Няма да го описвам точно. Достатъчно е да кажа, че бе кръгъл и би могъл изцяло да се покрие от съвсем малка монета.
— Мъж, който носи този белег на това място — каза Песка, смъквайки ръкава си, — е член на „Братството“. Мъж, изменил на „Братството“, бива открит рано или късно от ръководителите — било от президентите или от секретарите. А този, когото ръководителите открият, е мъртъв. Никакъв човешки закон не може да го защити. Помнете това, което чухте и видяхте, направете си заключенията, действувайте както смятате за добре. Но, в името на бога, не ми казвайте нито какво сте открили, нито как сте постъпили. Нека бъда свободен от отговорността, която — щом помисля за нея — всява ужас в мен. В съзнанието си сега зная, че тя не е моя отговорност. За последен път ви казвам — кълна се в честта си на джентълмен и във вярата си на християнин, че ако мъжът, когото ми посочихте в операта, ме познава, той е така променен или предрешен, че аз не го познах. Не зная нищо за заниманията или намеренията му в Англия. Никога не съм го виждал, до тази вечер не бях чувал името, с което се представя. Друго няма. Оставете ме малко, Уолтър. Съкрушен съм от случилото се — потресен съм от това, което казах. Дано да приличам на себе си при следващата ни среща.
Той се отпусна на един стол и извръщайки се от мен, скри лице в ръцете си. Аз отворих лекичко вратата, за да не го безпокоя, и изрекох тихо няколко думи за сбогуване, които според желанието си той би могъл да чуе или не.
— Ще запазя спомена за тази вечер в най-съкровеното кътче на сърцето си — казах му. — Вие никога няма да се разкайвате за оказаното ми доверие. Мога ли да ви посетя утре? Мога ли да дойда още в девет часа?
— Да, Уолтър — отвърна той, като ме погледна мило и заговори отново на английски, сякаш единственото му желание сега бе да се върнем към обичайните си взаимоотношения. — Елате да споделите скромната ми закуска, преди да поема към моите ученици.