— Лека нощ, Песка.
— Лека нощ, приятелю.
VI
Първото ми убеждение, след като се намерих навън, бе, че не ми остава нищо друго, освен да действувам незабавно въз основа на сведенията, които бях получил. Трябваше да се добера до графа още тази нощ. Ако се забавех до сутринта, рискувах да загубя и последния шанс, който Лора имаше. Погледнах часовника си — беше десет часът.
Ни сянка на съмнение не бе останала у мен относно причината, поради която графът бе напуснал театъра. Бягството му от нас безспорно бе прелюдия към бягството му от Лондон. Знакът на „Братството“ бе върху ръката му — бях тъй сигурен в това, сякаш ми бе показал дамгата; а предателството към „Братството“ тежеше на съвестта му — разбрах го, когато той позна Песка.
Съвсем понятно бе защо не се познаха взаимно. Човек като графа никога не би се изложил на ужасните последици, които носи шпионството, без да се погрижи за личната си сигурност, тъй както е обърнал внимание и на възнаграждението си в злато. Може би в миналото обръснатото лице, което бях посочил в операта, е било покрито с брада, тъмнокафявата му коса би могла да бъде перука, а името очевидно бе сменено. Случайностите на времето може би също са му помогнали — огромната му дебелина вероятно бе дошла с напредването на възрастта. Налице бяха всички основания, които обясняваха защо Песка не го позна и защо той можа да познае Песка, чийто необичаен външен вид го отличаваше навсякъде.
Казах, че бях сигурен какво е имал наум графът, избягвайки от театъра. Как можех да се съмнявам, когато видях със собствените си очи, че въпреки външната си промяна той бе убеден, че Песка го е познал и следователно животът му е в опасност? Ако можех да го накарам да проговори тази нощ, ако можех да му покажа, че аз също зная за смъртната гибел, надвиснала над него, какъв щеше да бъде резултатът? С две думи, следният: единият от нас трябваше да стане господар на положението, а другият — в такъв случай — попадаше в неизбежна и пълна зависимост от него.
Длъжен бях пред себе си да обмисля опасността, която поемах, преди да застана лице в лице срещу нея. Длъжен бях пред съпругата си да направя всичко във властта ми, за да намаля премеждията.
Не бе нужно да пресмятам рисковете, пред които бях изправен — те всичките с сливаха в един. Ако графът откриеше чрез собственото ми признание, че пътят към неговата сигурност минава през моя живот, той вероятно щеше да бъде последният човек, който би се поколебал да тръгне в тази посока, когато попадна в обсега му. Единствените начини за отбрана срещу него, на които въобще можех да разчитам, за да се намали рискът, се откроиха достатъчно ясно, след като поразмислих внимателно. Преди Да му разкрия това, което знаех, трябваше да поставя откритието си там, където би могло да бъде използувано незабавно срещу него, и то на място, където домогванията му за натиск не биха успели. Ако поставех мината под нозете му, преди да го доближа, и дадях нареждания на трето лице да я взриви след изтичането на определен срок, освен ако преди това то не получеше писмена или устна разпоредба от мен в обратен смисъл — в такъв случай сигурността на графа бе в пълна зависимост от моята и аз можех да бъда уверен в надмощието си над него дори и в собствения му дом.
Идеята ми хрумна, когато се намирах недалеч от новата ни квартира, която наехме след завръщането си от крайбрежието. Прибрах се, без да обезпокоявам никого, с помощта на собствения си ключ. В преддверието гореше лампа, която взех със себе си в кабинета, за да извърша нужните приготовления и да превърна срещата ми с графа в нещо неизбежно, преди и най-малкото подозрение за моите намерения да възникне у Лора или Мариан.
Едно писмо, адресирано до Песка, представляваше сега най-сигурната предпазна мярка, която можех да взема. Написах следното:
„Човекът, който ви посочих в операта, е член на «Братството», изменил на дадената клетва. Проверете незабавно тези две твърдения. Знаете името, под което е известен в Англия. Неговият адрес е Форист Роуд 5, Сейнт Джонс Уд. В името на обичта, която някога питаехте към мен, използувайте поверената ви власт срещу този човек без милост и незабавно. Рискувах всичко и загубих всичко и залогът за моя провал бе заплатен с живота ми.“
Подписах тези редове, сложих датата, поставих листа в плик и го запечатах. Отгоре написах: „Не отваряйте плика до девет часа утре сутринта. Ако не получите известие от мен или не ме видите преди този час, счупете печата, когато чуете ударите на часовника, и прочетете съдържанието.“ Добавих инициалите си и поставих плика в друг, който също подпечатах и надписах до Песка на домашния му адрес.