— Съветвам ви да прочетете два реда, които нося със себе си — подхванах аз, — преди да вземете окончателно решение.
Предложението, изглежда, възбуди любопитството му. Той кимна с глава. Извадих от портфейла си бележката на Песка, с която потвърждаваше получаването на моето писмо, подадох му я, пресягайки се, и се върнах обратно на мястото си пред камината.
Той прочете редовете на глас: „Получих писмото ви. Ако не ви видя преди споменатото от вас време, ще разпечатам плика при първите удари на часовника.“
Друг в неговото положение би се нуждаел от някакво обяснение на тези думи; графът не изпита подобна необходимост. Един прочит на бележката му бе достатъчен, за да разбере каква предпазна мярка съм взел тъй ясно, сякаш бе присъствувал, когато я предприех. Изражението на лицето му се смени на мига и ръката му се измъкна от чекмеджето празна.
— Не заключвам чекмеджето си, мистър Хартрайт — заяви той, — и не казвам все още, че няма да пръсна мозъка ви около камината. Но аз съм справедлив човек дори към враговете си и ще призная предварително, че те са по-умни, отколкото съм ги смятал. Говорете направо, сър! Искате нещо от мен?
— Искам и имам намерение да го получа.
— При какви условия?
— При никакви условия.
Ръката му се отпусна отново в чекмеджето.
— Ха! Въртим се в кръг — рече той. — И тоя ваш умен мозък отново е в опасност. Тонът ви е осъдително неблагоразумен, сър — обуздайте го незабавно! Рискът да ви застрелям на мястото, където стоите, за мен е по-малък от риска да ви оставя да излезете от къщата, освен ако не диктувам и не одобря условията. Сега нямате работа с моя непрежалим приятел — намирате се лице в лице с Фоско! Ако съществованията на двадесет мистър Хартрайтовци бяха стъпалата към моята безопасност, аз бих ги изкачил, намирайки опора в моето върховно безразличие и вътрешно равновесие. Почитайте ме, ако обичате собствения си живот! Призовавам ви да отговорите на три въпроса, преди да отворите отново уста. Чуйте ги — те са необходими за този разговор. Дайте отговорите им — те са ми необходими. — Той вдигна единия от пръстите на дясната си ръка. — Първи въпрос! Идвате тук със сведения, които могат да бъдат верни или лъжливи — откъде ги получихте?
— Отказвам да ви съобщя.
— Няма значение — аз ще разбера. Ако тези сведения са верни — забележете, че казвам с цялата си категоричност „ако“, — вие се пазарите чрез тях посредством собствената си подлост или нечия друга подлост. Отбелязвам това обстоятелство в паметта си, която не забравя нищо, за да го използувам в бъдеще, и продължавам нататък. — Той вдигна друг пръст. — Втори въпрос! Редовете, които ме поканихте да прочета, са без подпис; кой ги е писал?
— Човек, на когото имам пълно основание да разчитам и от когото вие имате пълно основание да се страхувате.
Моят отговор го жегна до известна степен. Лявата му ръка потрепера силно в чекмеджето.
— Колко време ми давате — попита той, задавайки третия си въпрос по-тихо — преди първите удари на часовника, когато ще бъде разпечатано писмото.
— Достатъчно време, за да приемете моите искания — отвърнах аз.
— Отговорете ми по-ясно, мистър Хартрайт. За кой час става въпрос?
— За девет часа утре сутринта.
— Девет сутринта? Да, да — заложили сте капана си, преди да мога да уредя паспорта си и да напусна Англия. Предполагам, че няма да бъде по-рано? Ще се занимаем с това по-сетне. Мога да ви задържа заложник тук и да се спазаря с вас да изпратите да донесат писмото ви, преди да ви пусна. Междувременно бъдете така добър да изложите исканията си.
— Ще ги чуете. Те са прости и се формулират лесно. Знаете чии интереси представлявам, идвайки тук?
Той се усмихна с върховно спокойствие и безгрижно махна с дясната си ръка.
— Ще се опитам да позная — отговори ми подигравателно. — Интересите на една дама, разбира се!
— Интересите на съпругата ми.
Той ме погледна с първото искрено изражение, изписало се на лицето му в мое присъствие — изражение на пълно изумление. Видях, че от този миг нататък вече не ме смяташе за толкова опасен човек. Затвори веднага чекмеджето, скръсти ръце на гърдите си и с ехидна усмивка се приготви да ме изслуша.
— Вие сте достатъчно добре запознат — продължих аз — с хода на моите разследвания през изминалите не малко месеци, за да знаете, че всякакъв опит за отричане на очевидните факти ще бъде съвършено безполезен в мое присъствие. Вие сте съучастник в позорно съзаклятие. И сте го направили, за да получите едно състояние от десет хиляди лири.
Той не каза нищо, но лицето му се помрачи и свъси напрегнато.