— Готово, мистър Хартрайт! — обяви той, като удари бодро с юмрук широките си гърди. — Готово, за мое голямо задоволство и за ваша голяма почуда, когато прочетете какво съм написал. Темата е изчерпана; човекът — Фоско — не е. Продължавам да нареждам листчетата си, да преглеждам листчетата си, да чета листчетата си, адресирани преди всичко и поверително към вас. Току-що удари четири часът! Добре! Подреждане, преглеждане и прочит от четири до пет. Лека ободрителна дрямка от пет до шест. Последни приготовления от шест до седем. Работа с пълномощника и запечатаното писмо от седем до осем. В осем — en route18. Забележете програмата!
Той седна с кръстосани крака на пода сред листата, наниза ги с една дълга игла на връв, прегледа ги, написа на първата страница всичките си титли и почести, а после ми прочете ръкописа с театрална приповдигнатост и буйни жестове. Не след дълго читателят ще има възможност да си състави собствено мнение за документа. Тук е достатъчно да спомена, че той отговаряше на моята цел.
После ми написа адреса на лицето, от което бе наел колата, и ми връчи писмото на сър Пърсивъл. То бе писано в Хампшър, носеше дата 25 юли и оповестяваше пътуването на „лейди Глайд“ до Лондон на 26-и. Тъй в същия ден, когато лекарското удостоверение твърдеше, че Лора е починала в Сейнт Джонс Уд, тя е била жива и в Блакуотър, както сър Пърсивъл сам съобщаваше; а на следващия ден е трябвало да предприеме пътуването! Когато фактът на пътуването се потвърдеше и от кочияша, доказателството щеше да бъде пълно!
— Шест без петнадесет — заяви графът, поглеждайки часовника си. — Време е за моята възстановителна дрямка. Аз самият приличам на Наполеон Велики, както може би сте забелязали, мистър Хартрайт; приличам на този безсмъртен мъж и по способността си да контролирам съня по своя воля. Извинете ме за секунда. Ще повикам мадам Фоско, за да не ви доскучае.
Знаейки не по-зле от него, че вика мадам Фоско, за да бъде сигурен, че няма да си тръгна, докато спи, аз не отговорих и се заех да подреждам листата, които ми бе предоставил.
Дамата влезе сдържана, бледа и по-злобна от всякога.
— Забавлявайте мистър Хартрайт, ангеле мой — заяви графът. Той й поднесе стол, целуна за втори път ръката й, оттегли се на едно канапе и след три минути вече спеше не по-малко спокойно и щастливо от най-добродетелния човек на земята.
Мадам Фоско взе една книга от масата, седна и ме погледна с решителната, отмъстителна злъч на жена, която никога не забравя и никога не прощава.
— Слушах разговора ви с моя съпруг — каза тя. — Ако бях на негово място, бих ви проснала мъртъв на килима.
При тези думи тя отвори книгата си и докато не се събуди съпругът й, повече не ме погледна, нито пък заговори. Той отвори очи и стана от канапето точно един час след като бе заспал.
— Чувствувам се безкрайно освежен — съобщи графът. — Еленор, скъпа ми съпруго, всичко ли е готово горе? Това е добре. Ще опаковам моите нещица за десет минути и още толкова ми трябват, за да си облека дрехите за пътуване. Какво остава, преди да дойде пълномощникът? — Той огледа стаята и видя кафеза с белите си мишки. — Ах! — извика графът жалостиво. — Още една жива рана за чувствата ми. Моите невинни любимци! Моите малки, обичани дечица! Какво ще правя с тях? Засега не сме се установили никъде и ще пътуваме непрекъснато — колкото по-малко багаж носим, толкова по-добре за нас. Моето какаду, моите канарчета и малките ми мишчици — кой ще се грижи за тях с любов, когато татко им замине?
Той закрачи из стаята дълбоко замислен. Писменото признание, което направи, не го разтревожи, но сега бе видимо объркан и разстроен от много по-важния въпрос за любимите му животинки. След дълго обмисляне неочаквано седна отново на писалището.
— Идея! — възкликна той. — Ще предложа канарчетата и моето какаду на този огромен град — пълномощникът ще ги подари от мое име на лондонските зоологически градини. Веднага ще приготвя документа с тяхното описание.
Графът започна да пише, повтаряйки думите, докато излизаха изпод перото му.
— Номер едно. Какаду с превъзходно оперение: атракция за всички посетители с вкус. Номер две. Канарчета с ненадмината жизненост и интелигентност: достойни за Райската градина, както и за градината в Риджънтс Парк. С почит към британската зоология. Подарени от Фоско.
Перото разхвърли мастилени пръски и подписът бе сложен със замах.
— Графе! Вие не включихте мишките — обади се мадам Фоско.
Той стана от масата, взе ръката й и я сложи на гърдите си.