Когато преразгледах обстоятелствата, инстинктите ми (които рядко грешат) ми подсказаха, че нашата невидима Ан ще се върне рано или късно при навеса за лодки в Блакуотър Парк. И така, погълнат от книгата, застанах на пост в това усамотено място, като предварително споменах на мисис Мичелсън, икономката, че ако потрябвам, мога да бъда намерен там. Мое правило е да не създавам ненужни загадки и да не карам хората да ме подозират само защото не съм проявил малко разумна прямота. Мисис Мичелсън ми вярваше от първия до последния миг. Тази особа с поведение на дама (вдовица на протестантски свещеник) преливаше от вяра. Трогнат от подобен изблик на непресторена доверчивост от страна на една жена в зряла възраст, аз отворих огромните резервоари на моята природа и я поех цялата.
Стражата ми край езерото бе възнаградена с появата не на самата Ан Катърик, а на една особа, грижеща се за нея. Тази личност също преливаше от простосърдечна вяра, която аз прегърнах както в споменатия вече случай. Предоставям на нея да опише обстоятелствата (ако все още не го е сторила), при които ме запозна с обекта на нейната майчина грижа. Ан Катърик спеше, когато я видях за първи път. Настръхнах от приликата между тази нещастна жена и лейди Глайд. Подробностите на големия замисъл, крито до този момент бяха само очертани в съзнанието ми, се откроиха пред мен в своята съвършена комбинация при вида на спящото лице. В същото време сърцето ми, което винаги е подвластно на нежността, се обля в сълзи пред гледката на страданието. Незабавно се заех да го облекча. С други думи, доставих необходимото възбудително средство, за да може Ан Катърик да извърши пътуването до Лондон.
На това място се налага да изразя протеста си и да поправя една ужасна грешка.
Най-добрите години от живота си прекарах в страстно изучаване на медицината и химията. Химията особено винаги непреодолимо ме е привличала с огромната, неограничена сила, която дава на този, който я е овладял. Химиците — подчертавам го дебело — могат да управляват, ако пожелаят, съдбините на човечеството. Нека да обясня това, преди да продължа по-нататък.
Казват, че умът властвува над света. Но какво властвува над ума? Тялото (следете внимателно мисълта ми) зависи от благоволението на най-всевластния от всички владетели — Химика. Дайте на мен — Фоско — химията; и когато у Шекспир се породи идеята за Хамлет и той седне, за да създаде своето творение, поставяйки някакъв прах в храната му, аз чрез функциите на тялото ще повлияя на ума му до такава степен, че под перото му ще излезе най-противната безсмислица, за която някога е хабена хартия. Възкресете ми знаменития Нютон при подобни обстоятелства. Гарантирам, че когато види ябълката да пада, той ще я изяде, вместо да открие принципа на земното привличане. Вечерята ще превърне Нерон в най-кроткия от всички мъже, преди още да е успял да я смеле, а една утринна глътка ще накара Александър Велики да търси спасение в бягството, щом зърне врага същия този следобед. Кълна се в честната си дума — обществото е наистина щастливо, че съвременните химици по някакъв необясним късмет са най-безобидните представители на човечеството. Повечето от тях са достойни бащи на семейства, които имат аптекарски магазини. По-малка част от тях са философи, опиянени от възторг при звука на собствените си гласове, когато държат лекции, мечтатели, които пропиляват живота си за фантастични и невъзможни начинания, и шарлатани, чиято амбиция стига дотам, откъдето нашата започва да изкласява.
Защо е този изблик? Защо е това изтощително красноречие?
Защото поведението ми се представя невярно, защото мотивите ми се тълкуват погрешно. Предполага се, че съм използувал големите си химически знания срещу Ан Катърик и че бих ги използувал, ако съм имал възможност, срещу възхитителната Мариан. Отвратителни намеци и в двата случая! Всичките ми интереси бяха насочени (както ще стане ясно след малко) към запазването на живота на Ан Катърик. Всичките ми грижи бяха съсредоточени към спасението на Мариан от ръцете на този глупак с диплома, който я лекуваше и когото лекарят от Лондон убеди в правотата на всичките ми съвети. Само два пъти извиках на помощ химическите си познания, като и двата случая бяха напълно безвредни за лицето, върху което ги упражних. Първия път, след като проследих Мариан до странноприемницата в Блакуотър (изучавайки, скрит зад една каруца, поезията на движението, въплътена в походката й), се възползувах от услугите на моята безценна съпруга, която преписа едното и унищожи второто от двете писма, поверени от моя обожаван враг на една уволнена прислужница. Тъй като писмата се намираха в пазвата на момичето, мадам Фоско можеше да ги отвори, прочете и изпълни дадените й нареждания, а след това да ги запечата отново, да ги постави на мястото им само с помощта на науката, чиято помощ аз предоставих в едно малко шишенце. Вторият случай, когато същите средства бяха приложени (за който скоро ще разкажа), бе при пристигането на лейди Глайд в Лондон. За нищо друго не съм задължен на моето Изкуство, както аз го наричам. При всички други непредвидени положения и усложнения природната ми способност да се справям без чужда помощ с обстоятелствата бе неизменно на висота. Потвърждавам всеобхватността на тази способност. За сметка на Химика браня Човека.