Самият аз бях вече препоръчвал да потърсим съвет от Лондон. Тази стъпка сега бе предприета. При пристигането си лекарят потвърди моето мнение за случая. Кризата бе сериозна. Но на петия ден от появата на тифуса вече хранехме надежда за нашата очарователна пациентка. По това време отсъствувах само веднъж от Блакуотър — когато заминах за Лондон със сутрешния влак, за да направя последните приготовления в къщата ми в Сейнт Джонс Уд, да се уверя по свои пътища, че мисис Клемънтс не се е преместила, и да уредя един-два въпроса от предварително естество със съпруга на мадам Рубел. Върнах се вечерта. Пет дни по-късно лекарят обяви, че нашата привлекателна Мариан е извън всякаква опасност и се нуждае само от внимателни грижи. Това бе моментът, който бях чакал. Сега, когато медицинският надзор вече не бе необходим, изиграх първия ход, обявявайки се срещу лекаря. Той бе един от многото свидетели по пътя ми, когото бе нужно да отстраня. Една бурна препирня помежду ни (в която Пърсивъл, предварително поучен от мен, отказа да се намеси) послужи за целта. Аз се нахвърлих върху нещастния човек с неудържимата лавина на негодуванието си и го пометох от къщата.
Следващата пречка, която трябваше да премахна, бяха слугите. Отново дадох напътствия на Пърсивъл (чиято морална устойчивост изискваше непрекъснати подтици) и мисис Мичелсън остана напълно изненадана един ден, когато чу от господаря си, че прислугата трябва да се уволни. Прочистихме къщата от всички и задържахме само една прислужница за домакинството — толкова тъпа, че бяхме напълно застраховани срещу всякакви неудобни разкрития. Когато си отидоха, оставаше ни само да се освободим от мисис Мичелсън — нещо, което постигнахме лесно, изпращайки тази симпатична дама да намери квартира за господарката си в един морски курорт.
Сега обстоятелствата бяха точно такива, каквито се искаше да бъдат. Лейди Глайд пазеше стаята поради нервно разстройство и тъпата прислужница (не й помня името) прекарваше нощите там, за да се грижи за господарката си. Въпреки бързото си възстановяване Мариан все още бе на легло, гледана от мисис Рубел. Освен съпругата ми, мен и Пърсивъл други хора в къщата нямаше. При това положение, когато всички шансове бяха в наша полза, аз застанах с лице пред следващата критична ситуация и изиграх втория ход.
Целта бе да се внуши на лейди Глайд да напусне Блакуотър без сестра си. Можехме да я отстраним по нейна воля от къщата само ако успеехме да я убедим, че Мариан е заминала вече за Къмбърланд. За да й втълпим тази мисъл, скрихме нашата прелестна болна в една от необитаваните спални в Блакуотър. Това бе сторено посред нощ от мадам Фоско, мадам Рубел и мен (на Пърсивъл не можехме да се доверим поради това, че не се владееше достатъчно). Епизодът бе неподражаем, тайнствен и крайно драматичен. По мое указание леглото бе поставено сутринта върху здрава, преносима дървена рамка. Оставаше ни само да вдигнем нежно рамката от двете й страни и да пренесем нашата болна, където си пожелаем, без да я обезпокоим. В случая нямаше нужда и не се прибягна до помощта на химията. Нашата прекрасна Мариан бе потънала в дълбок оздравителен сън. Предварително сложихме свещи и отворихме вратите. По правото на голямата ми физическа, сила аз хванах рамката откъм главата, а съпругата ми и мадам Рубел застанаха откъм долната й страна. Носех своя дял от този безценен товар с мъжествена нежност, с бащинска грижа. Къде е съвременният Рембранд, за да нарисува нашето среднощно шествие? Жалко за Изкуството! Жалко за тази най-живописна от всички теми! Няма го съвременния Рембранд.
На следващата сутрин жена ми и аз заминахме за Лондон. Мариан лежеше в уединение в необитаемата средна част на къщата под грижите на мадам Рубел, която любезно прие да остане затворена с пациентката си за два-три дни. Преди да тръгнем, дадох на Пърсивъл писмото, с което мистър Феърли поканваше племенницата си (нареждайки й да преспи в къщата на леля си при пътуването до Къмбърланд), с указанието да го покаже на лейди Глайд, след като получи вест от мен. Освен това получих от него адреса на приюта за душевноболни, където бе държана Ан Катърик, и писмо до собственика, в което му се съобщаваше, че избягалата пациентка отново ще бъде предадена на лекарските грижи.