При последното ми посещение в столицата бях уредил нещата така, че нашето скромно домакинство да бъде готово да ни приеме, когато пристигнем в Лондон с ранния влак. В резултат на това мъдро предвиждане бяхме в състояние още същия ден да изиграем третия ход — да се сдобием с Ан Катърик.
Тук датите са от значение. Аз съчетавам в себе си противоположностите на Чувствения и Деловия човек. Помня ги всичките наизуст.
На 24 юли 1850 година, сряда, изпратих жена си с файтон, за да отстрани най-напред от пътя ни мисис Клемънтс. Едно въображаемо съобщение от лейди Глайд в Лондон бе достатъчно, за да се постигне това. Мисис Клемънтс бе отведена с файтона и оставена да чака в него, докато жена ми (под предлог, че трябва да купи нещо) се измъкна и се върна, за да посрещне очакваната гостенка в дома ни в Сент Джонс Уд. Едва ли е нужно да пояснявам, че гостенката бе описана пред слугите като „лейди Глайд“.
Междувременно взех друг файтон и отидох при Ан Катърик с една бележка, в която просто се споменаваше, че лейди Глайд възнамерява да задържи през целия ден мисис Клемънтс при себе си и че Ан трябва да отиде при тях, придружена от добрия джентълмен, чакащ отвън, който веднъж вече я бе спасил от преследването на сър Пърсивъл в Къмбърланд. „Добрият джентълмен“ изпрати тази бележка по едно момче и зачака две-три къщи по-надолу. В мига, когато Ан се появи на входната врата и я затвори, този изключителен мъж й бе вече отворил вратичката на файтона, пое я вътре и потегли.
(Позволете ми тук едно възклицание в скоби. Колко е интересно това!)
По пътя към Форист Роуд моята спътничка не прояви никакъв страх. Когато пожелая, мога като никой друг да се държа бащински и в този случай надминах себе си. Какви бяха преимуществата ми, за да спечеля доверието й? Дал й бях лекарство, от което се бе почувствувала по-добре, и я бях предупредил за опасността от страна на сър Пърсивъл. Може би се осланях твърде безрезервно на тези преимущества, може би подцених проницателността на първичните инстинкти, присъща на хората със слаб интелект — във всеки случай сигурно е, че пропуснах да я подготвя достатъчно за разочарованието при влизането в дома ми. Когато я заведох във всекидневната и когато не видя никого другиго освен мадам Фоско, която не познаваше, тя изпадна в крайно раздразнение; ако бе подушила опасност във въздуха, тъй както кучето подушва присъствието на някакво скрито същество, тревогата й не би могла да се изрази по-ненадейно и по-неоснователно. Напразно се намесих. Бих могъл да успокоя страха й, но сериозното сърдечно заболяване, от което страдаше, бе извън обсега на всякакви морални утешители. За мой неизразим ужас тя бе разтресена от конвулсии — организмът бе обхванат от шок, който при нейното състояние можеше да я просне мъртва в нозете ни всеки миг.
Изпратихме да повикат най-близкия лекар, комуто бе съобщено, че „лейди Глайд“ се нуждае от неотложна помощ. За мое безкрайно облекчение той бе способен човек. Представих му моята гостенка като жена със слаб интелект, страдаща от халюцинации, и уредих за болната да се грижи само съпругата ми без медицинска сестра. Горкото създание бе толкова болно, че не бе в състояние да ни създава притеснения с това, което би могло да каже. Страхът, който сега ме подтискаше, бе страхът, че лъжливата лейди Глайд може да умре, преди истинската лейди Глайд да пристигне в Лондон.
Сутринта бях писал на мадам Рубел да дойде в дома на съпруга си в петък на 26-и. Писах и на Пърсивъл, че трябва да покаже на съпругата си писмото с поканата на чичо й, да я увери, че Мариан е заминала преди нея, и да я изпрати в града с обедния влак също на 26-и. Имайки пред вид здравословното състояние на Ан Катърик, размислих и реших, че може би е необходимо да ускоря събитията и лейди Глайд да бъде на мое разположение преди така определеното време. Какви нови указания можех да дам три ужасната несигурност на моето положение? Не ми оставаше нищо друго, освен да се доверя на шанса и на лекаря. Чувствата ми се изразяваха в трогателни обръщения, към които — в присъствието на други хора — все още имах достатъчно самообладание, за да прибавям името на „лейди Глайд“. Във всяко друго отношение Фоско бе напълно помръкнал в този паметен ден.