Тя млъкна, като същевременно вдигна ръка, давайки ми знак, че не очаква да й отговоря, преди да продължи. Когато влязох в беседката, мислите ми бяха далеч от жената в бяло. Ала сега думите на мис Халкъм върнаха обратно в съзнанието ми спомена за онуй, що се бе случило. Той остана там по време на разговора ни — остана, и то не без резултат.
— Като ваша приятелка — поде тя — ще ви кажа тутакси и направо с моя прост и прям език, че открих тайната ви — без помощ или намек, забележете, от някого другиго. Мистър Хартрайт, вие безразсъдно си позволихте да се привържете — боя се, сериозно и предано — към сестра ми Лора. Няма да ви измъчвам да правите словесни признания, защото виждам и зная, че сте твърде честен, за да го отречете. Аз дори не ви виня; окайвам ви, че открихте сърцето си за безнадеждна любов. Вие не направихте непочтен опит да се възползувате от това, не сте говорили тайно със сестра ми. Можете да бъдете обвинен в слабост и незачитане на собствените ви интереси, но в нищо по-лошо. Ако бяхте действували в каквото и да е отношение без деликатност или скромност, щях да ви кажа незабавно да напуснете къщата без всякакво предупреждение или без да се посъветвам с когото и да било. Но в случая аз порицавам само злощастието на възрастта и положението ви; вас не обвинявам. Простете — причинявам ви болка; ще ви причиня още, но няма как… Ала най-напред стиснете ръката на вашата приятелка Мариан Халкъм.
Ненадейната любезност — горещото, великодушно, доблестно съчувствие, поставящо ме тъй милосърдно на равна нога и призовало с такава деликатна и щедра прямота честта и храбростта ми право от дълбините на сърцето ми — ме заплени на мига. Опитах се да я погледна, когато взе ръката ми, но очите ми бяха замъглени. Опитах, се да й благодаря, но гласът ми изневери.
— Чуйте ме — каза тя, тактично избягвайки да забележи, че напълно бях загубил самообладание, — чуйте ме и нека да привършваме веднага. За мен е истинско облекчение, че с това, което ще кажа сега, не съм задължена да навлизам във въпроса — трудния и жесток по моему въпрос — за социалното неравенство. Обстоятелства, които ще ви засегнат дълбоко, ми спестяват неприятната необходимост да нараня чрез каквито и да е унизителни намеци, отнасящи се до ранг и положение, човека, живял в приятелска близост под един и същи покрив с мен. Вие трябва да напуснете Лимъридж Хаус, мистър Хартрайт, преди злото да е станало по-голямо. Мой дълг е да ви кажа това; и би било мой дълг да ви го кажа със същата сериозна настойчивост, дори и да бяхте представител на най-старото и най-богатото семейство на Англия. Вие трябва да ни напуснете не защото сте учител по рисуване…
Тя изчака за миг, обърна лице към мен и пресягайки се през масата, сложи крепко ръка върху моята.
— Не защото сте учител по рисуване — повтори тя, — а защото Лора Феърли е сгодена и ще се омъжва.
Последната дума се заби като куршум в сърцето ми. Ръката ми загуби всякакво усещане за ръката, която здраво я бе стиснала. Не помръднах, нито проговорих. Острият есенен вятър, който пилееше мъртвите листа в краката ни, ненадейно ме прониза тъй силно, сякаш собствените ми безумни надежди бяха също мъртви листа, понесени надалеч от вихрушката. Надежди! Сгодена или не, тя бе все тъй далече от мен. Други мъже на мое място биха ли си спомнили за това? Не, ако я бяха обичали, тъй както я обичах аз.
Спазмата премина и от нея остана само тъпата, вцепеняваща болка. Почувствувах отново ръката на мис Халкъм, стиснала здраво моята; вдигнах глава и я погледнах. Големите й тъмни очи бяха приковани върху мен, наблюдавайки покрилата лицето ми бледност, която аз усетих и която тя видя.
— Унищожете я! — каза тя. — Тук, където я видяхте за първи път, унищожете обичта! Не й се поддавайте като жена. Отскубнете я, смачкайте я като мъж!
Приглушеният плам, с който говореше, силата на волята й — съсредоточена в погледа, впит в мен, и ръката, която все още не бе отпуснала моята — се предадоха и на мен, усмириха ме. И двамата изчакахме минута в мълчание. За това време аз оправдах благородната й вяра в моята мъжественост; успях, поне външно, да възвърна самообладанието си.