Облекчение бе — тъй печално и безнадеждно се бе променило вече моето отношение към нея, — за мен беше истинско облекчение, когато на прага на беседката се появи обезпокоилото ни лице и се оказа, че е само прислужницата на мис Феърли.
— Мога ли да говоря с вас за миг, мис? — запита момичето доста припряно и неспокойно.
Мис Халкъм слезе по стълбичките и направи няколко крачки с прислужницата към храстите.
Останал сам, обзет от чувство на безнадеждно окаяние, което никакви думи не биха могли да обрисуват, аз насочих мислите си към предстоящото завръщане в самотата и отчаянието на пустия ми лондонски дом. Мисли за добрата ми стара майка и за сестра ми, която заедно с нея тъй искрено се радваше на перспективите ми в Къмбърланд — мисли, които така отдавна бях прогонил от сърцето си и сега за първи път осъзнавах със срам и укор, — се върнаха отново в мен с любещата тъга за стари, пренебрегнати приятели. Майка ми и сестра ми — как ще се почувствуват, когато се завърна при тях, прекъснал ангажимента си, и им призная моята нещастна тайна — те, които се разделиха с мен изпълнени с надежда в онази последна щастлива нощ в къщата в Хампстед?
Отново Ан Катърик! Дори споменът от прощалната вечер с майка ми и сестра ми не идеше в съзнанието ми, без да го свържа с онзи, другия спомен от среднощното ми връщане в Лондон. Какво значеше това? Щях ли отново да се срещна с тази жена? Макар и малка, такава възможност съществуваше. Знаеше ли тя, че живея в Лондон? Да; бях й казал преди или след странния въпрос, който така недоверчиво ми зададе — дали познавам много мъже с баронетска титла? Или преди, или след: умът ми не бе достатъчно спокоен тогава, за да си спомня кога точно.
Изтекоха няколко минути, преди мис Халкъм да освободи прислужницата и да се върне при мен. Тя също изглеждаше смутена и неспокойна.
— Уредихме всичко необходимо, мистър Хартрайт — рече тя. — Разбрахме се както подобава на приятели и можем да се връщаме веднага в къщата. Откровено казано, тревожа се за Лора. Тя е изпратила да ми съобщят, че иска незабавно да ме види, и прислужницата казва, че господарката й е очевидно много развълнувана от някакво писмо, получено тази сутрин — несъмнено същото писмо, което наредих да отнесат в къщата, преди да дойдем тук.
Тръгнахме забързано обратно по пътеката между храстите. Макар че мис Халкъм бе казала всичко, което смяташе за необходимо да каже от своя страна, аз не бях приключил с онова, което исках Да кажа от моя страна. От мига, когато разбрах, че очакваният посетител в Лимъридж е бъдещият съпруг на мис Феърли, изпитвах горчиво любопитство, изгарящо ме от завист желание да узная кой е той. Съществуваше вероятност занапред да не ми се удаде лесна възможност да задам въпроса и затуй поех риска да го поставя, докато се връщахме.
— След като бяхте достатъчно любезна, за да ми кажете, че сме се разбрали, мис Халкъм — започнах аз, — след като сте уверена в благодарността ми за проявеното от вас търпение и моето покорство спрямо желанията ви, смея ли да попитам кой… — аз се поколебах; насилил се бях да мисля за него, но далеч по-трудно бе да говоря за него като за предречения й съпруг — кой е джентълменът, сгоден за мис Феърли?
Съзнанието й бе очевидно заето от вестта, получена от сестра й. Тя отговори някак си бързо, разсеяно:
— Един джентълмен, който притежава големи имоти в Хампшър.
— Хампшър! Родното място на Ан Катърик, Отново и отново жената в бяло! В това, имаше някаква предрешеност.
— А името му? — попитах колкото се може по-спокойно и безразлично.
— Сър5 Пърсивъл Глайд.
Сър — сър Пърсивъл! Въпросът на Ан Катърик този изпълнен с подозрения въпрос за мъже с баронетска титла, които бих могъл случайно да познавам — още не бе пропъден от съзнанието ми, когато мис Халкъм се върна в беседката, и ето че изплава отново от собствения й отговор. Спрях рязко и я погледнах.
— Сър Пърсивъл Глайд — повтори тя, смятайки, че не съм чул предишния й отговор.
— Рицар6 или баронет? — запитах с вълнение, което повече не можех да крия.
Тя замълча за момент и после отговори доста хладно:
— Баронет разбира се.
XI
Докато вървяхме към къщата, не си проговорихме повече. Мис Халкъм побърза веднага да отиде в стаята на сестра си, а аз се оттеглих в моето ателие, за да сложа в ред всички картини на мистър Феърли, които все още не бях реставрирал и поставил в рамки, преди да ги предам на други ръце. Мислите, които досега бях възпирал, мислите, които ме поставяха в положение по-непоносимо от всякога, ме връхлетяха, щом останах сам.
5
Титла на рицари и баронети. Слага се пред името или пред двете имена — напр. сър Пърсивъл или сър Пърсивъл Глайд. — Б.пр.
6
Лично дворянско звание, давано обикновено за особени политически и други заслуги. — Б.пр.