Тя бе сгодена и бъдещият й съпруг бе сър Пърсивъл Глайд — мъж с титла на баронет и собственик на имоти в Хампшър.
В Англия имаше стотици баронети, а в Хампшър десетки земевладелци. Съдейки по обикновената логика на обстоятелствата, дотук нямах и най-малката причина да свързвам сър Пърсивъл Глайд с подозрителните думи, отправени ми като запитване от жената в бяло. И въпреки всичко го свързвах с тях. Дали защото той бе обвързан сега в съзнанието ми с мис Феърли, а мис Феърли, на свой ред, бе обвързана с Ан Катърик от нощта, когато открих зловещата прилика помежду им? Дали събитията от сутринта ме бяха обезкуражили вече до такава степен, че бих попаднал във властта на всяка заблуда, която простата случайност и обикновеното съвпадение можеха да предложат на въображението ми? Невъзможно е да се каже. Усещах само, че туй, що се бе случило между мис Халкъм и мен на връщане от беседката, ми бе повлияло по странен начин. В мен бе силно предчувствието, че някаква неоткриваема опасност ни причакваше всички, скрита в тъмнината на бъдещето. Съмнението дали не съм свързан вече във верига от събития, която дори предстоящото ми заминаване от Къмбърланд ще бъде безсилно да разкъса съмнението дали ние, дали някой от нас вижда края такъв, какъвто ще бъде наистина, — тегнеше все по-мрачно над мен. Колкото и да бе мъчително страданието, причинено от злочестия край на моята кратка, самонадеяна любов, то изглеждаше притъпено и умъртвено от още по-силното чувство за нещо неясно и неизбежно, нещо невидимо и заплашително, което Времето държеше над главите ни.
Занимавах се с рисунките малко повече от половин час, когато на вратата се почука. При моя отговор тя се отвори; и за моя почуда в стаята влезе мис Халкъм. Бе гневна и възбудена. Грабна един стол, преди аз да й го предложа, и седна на него близо до мен.
— Мистър Хартрайт — започна тя, — надявах се, че всякакви болезнени теми за разговори между нас са изчерпани, поне за днес. Но не било така. В ход е някакво непочтено злодейство, което цели да сплаши сестра ми във връзка с предстоящия й брак. Вие видяхте, когато изпратих градинаря в къщата с писмо, адресирано с непознат почерк до сестра ми?
— Точно така.
— Писмото е анонимно — подъл опит да бъде засегнато отношението на сестра ми към сър Пърсивъл Глайд. То така я разстрои и разтревожи, че аз с големи усилия успях да я успокоя, колкото да си позволя да напусна стаята й и да дойда тук. Зная, че това е семеен въпрос, по който не би трябвало да се съветвам с вас и който не може да ви обезпокои или заинтересува.
— Моля за извинение, мис Халкъм. Аз изпитвам най-дълбока загриженост и интерес към всичко, засягащо щастието на мис Феърли или вашето.
— Радвам се да го чуя. Вие сте единственият човек в къщата или извън нея, който може да ме Посъветва. Здравословното състояние на мистър Феърли и ужасът му пред затруднения и загадки от всякакъв вид го изключват. Пасторът е добър, слаб човек, който не знае нищо друго освен привичните си задължения, а съседите ни са от типа на спокойните, мудни познати, които не можем да обезпокояваме във време на неприятности и опасност. Това, което искам да зная, е следното: трябва ли да предприема веднага мерки, за да открия автора на писмото, или да изчакам и утре да се обърна към адвоката на мистър Феърли? Това е въпрос — може, би много важен — за спечелването или загубването на един ден. Кажете ми какво мислите, мистър Хартрайт. Ако нуждата вече не бе ме принудила да ви се доверя, дори и безпомощното ми положение вероятно нямаше да бъде извинение за мен. Но тъй както стоят нещата, сигурно не греша след всичко случило се помежду ни, като забравям, че вашето приятелство е с „трайност“ само от три месеца.
Тя ми даде писмото. То започваше направо без всякакво предварително обръщение и гласеше:
„Вярвате ли в сънища? Надявам се, заради вас самата, че вярвате. Прочетете какво пише в Светото писание за сънищата и за тяхното сбъдване (Битието XL 8, XLI 25, Данаил IV. 18 — 25) и се вслушайте в предупреждението, което ви изпращам, преди да е станало твърде късно.
Снощи ви сънувах, мис Феърли. Сънувах, че стоя от едната страна на олтарната маса, а пасторът облечен с неговата стола и с молитвеника си — от другата.
Не мина много време и по централната пътека към нас започнаха да се приближават мъж и жена, дошли да се бракосъчетаят. Вие бяхте жената. Изглеждахте толкова красива и невинна в хубавата си бяла копринена рокля, с дългия бял дантелен воал, че сърцето ми изтръпна за вас и сълзи напълниха очите ми.