Тук професорът размаха бележката с условията над главата си и сложи край на дългото си словоизлияние с познатите английски възклицания, които той, италианецът, превръщаше в пародия.
С пламнали страни и светнали очи майка ми стана, щом той свърши. Тя хвана сърдечно малкото човече за двете ръце.
— Мой скъпи, добър Песка — рече тя, — никога не съм се съмнявала в искрените ви чувства към Уолтър, но сега повече от всякога се убеждавам в тях.
— Ние наистина сме дълбоко задължени на професор Песка заради Уолтър — добави Сара. Тя се полунадигна, докато говореше, като че ли на свой ред да доближи креслото, но като видя как възторжено Песка целува ръцете на майка ми, придоби сериозно изражение и отново седна на мястото си. „Ако нашият познайник се отнася с майка ми тъй, как ще се отнесе с мен?“ Човешките лица понякога говорят истината и това бе без всяко съмнение мисълта на Сара, когато седна отново.
Макар че доброжелателните подбуди на Песка ме изпълниха с благодарност, настроението ми едва ли бе толкоз приповдигнато, колкото би трябвало да е пред перспективата за бъдещо назначение, която сега ми се предоставяше. Когато професорът приключи с ръката на майка ми и когато му благодарих сърдечно за вмешателството в моя полза, аз поисках разрешение да видя бележката с условията, която неговият почтен работодател бе написал.
С победоносен замах Песка ми връчи листа.
— Четете! — изрече малкият човек царствено. — Уверявам ви, приятелю, че бележката на златния татко ще ви изпълни с възторг.
Бележката се оказа ясна, недвусмислена и изчерпателна. С нея ми съобщаваха:
Първо, че мистър Фредерик Феърли, живеещ в Лимъридж, графство Къмбърланд, желае да наеме на служба много способен учител по рисуване за срок от четири месеца.
Второ, че задълженията, които учителят трябва да изпълнява, ще бъдат двояки. Той ще трябва да следи за обучението на две млади дами в изкуството на акварела а свободното си време след това ще трябва да посвети на реставрирането и поставянето в рамки на ценна колекция от рисунки, изоставена и напълно занемарена.