— Не искаш ли да си изпиеш чая в градината, Обаачан? — посочвам навън. — Тъкмо ще ти отпочинат краката. Ще ти донеса нов чай.
Майка ми ме поглежда с любопитство. Нима давам толкова очевидни знаци?
Баба се приближава, пръска около себе си мирис на яйчен крем и жасмин и поглежда и двете ни с подозрение, но все пак излиза в двора при баща ми и Таро.
Поставям чайника върху пламъка и когато съм се уверила, че баба е в градината, подхващам:
— Днес изглеждаш много хубава, дори повече от обикновено, Окаасан. — Не е лъжа, косата й е вдигната и е разделена на две, като от всяка страна в нея е забоден гребен с инкрустации от злато и тъмни сапфири. — Лятното кимоно много ти отива.
— Ласкаеш ме, Наоко. — Мама ме поглежда изкосо, но с усмивка и блеснали очи.
Леко се покланям, но оставам съсредоточена върху репетираните си думи.
Те са капан, оформен като поетична истина.
Окаасан поема измитата неколкократно купичка от ръцете ми.
— Слушам те, Наоко.
Сърцето ми бие лудешки, пърха като птиче, пленено в гърдите ми. Поемам дъх за кураж и го изпускам, като се надявам крехкото й сърце да запази ритъма си, докато изричам своята молба.
— Мислиш ли, че е възможно Сатоши да промени намеренията си относно мен?
— Това ли те тревожи? — Раменете й се отпускат, сякаш се е била подготвила за по-тежък товар.
— Моля те, Окаасан, кажи ми, възможно ли е?
— Разбира се, че е възможно, но аз не мисля…
Веждите й се събират. Знае, че подготвям почвата за своя изгода, затова не казва нищо.
Навеждам се към нея.
— Ами ако научим, че и Сатоши не желае да се жени за мен? Тогава няма да има риск да изгубим бизнеса на баща му.
Окаасан спира да бърше с кърпата.
Отново поемам дълбоко дъх и започвам петицията си, която съм репетирала до съвършенство.
— Само те моля да помислиш над това. Ако си съгласна, че хората могат да размислят и че това може да се е случило със Сатоши, то не би ли могла ти да убедиш татко да размисли? Не би ли могла да отвориш сърцето му, за да прозре какво има в моето? Мечтая за брак по любов, Окаасан.
— Наоко… — Окаасан накланя глава.
— Аз обичам Хаджиме — осмелявам се да прошепна името му. — И той ме обича. Толкова много, че е готов да се откаже от дома си в Америка. Да остави семейството си, за да си създаде живот тук, с нас. — Още не споменавам къде. — Той е добър и почтен човек, който приема нравите и обичаите ни, а също така храни уважение към мен. — Усмихвам се, чувствата бликват в мен и замъгляват очите ми. — Той ме насърчава, Окаасан. Да се чувствам свободна в думите и постъпките си, защото той харесва всичко у мен. А и аз се харесвам каквато съм с него. Имам чувството, че всичко мога да постигна. Знаеш ли какво ми каза той? — Затрогващите му думи служеха като украса на мислите ми, откакто ги изрече. Усмивката ми се разширява.
— Каза ми, че съм умна и находчива и че ако някой може да обясни на теб и татко защо трябва да сме заедно, това съм аз. — Хващам ръката й и я стисвам. — Затова казвам същото на теб. Ти си умна и находчива и ако някой може да накара татко да размисли, това си ти. Умолявам те да намериш смелост и да го убедиш.
Окаасан извръща взор напред и поставя двете си ръце върху плота. Гледа през прозореца към другите от семейството ни, които седят навън. Нервното потрепване на кутрето й отмерва ритъма на мислите й. Туп-туп-туп. После пак. Туп-туп-туп. Стоим една до друга пред мивката и всяка държи позицията си, като си държи и езика, докато… парата от чайника изсвистява шумно.
Тя прави жест към врящата вода и отново се заема да бърше съдове, което е сигнал, че ще трябва да почакам за отговора. Огорчението често е пролуката, през която се промъква истината и дори в мълчанието тя пищи в ушите ми. Ами ако Окаасан изобщо не отговори?
Приготвям чая за след вечеря и го поднасям на баба отвън. Дискусията между баща ми и Таро на тема международната търговия секва при моята поява. Таро ме стрелва с подчертана преднамереност, а татко изобщо не ме поглежда. Вместо това се е обърнал към Кенджи, който изучава буболечка, пълзяща до книгата му.
— Кенджи-кун… — Само това, че изрича името му, е достатъчно смъмряне.
Баба приема чая с кимване и аз не съм удостоена с повече внимание.
Обръщам се да се прибера, а Таро отново подхваща разговора, като злобно набляга на думата гайджин. Той е по-голяма заплаха за Хаджиме от татко, защото крайните му националистически възгледи подхранват отдавна вкоренените предразсъдъци на баща ми.
Като газ за бавно горящ огън е.
Най-добрата застраховка срещу пожар е да притежаваш две къщи, така че чакам отговора на Окаасан. Ако съм успяла да убедя уголеменото й сърце, тя ще подмами татко да надмогне тесногръдите си убеждения и семейството ни няма вече да е разделено.