Падналите й в сянка очи се сключват с моите.
— Наоко, добре е, че Сатоши знае за твоя американец и показва състрадателност. Сега е потвърдено, че семейството ни е спасено от бъдещо обременяване. Също така това ти позволява да направиш избор. Пред теб са две пътеки, но имаш само една възможност да избереш по коя да тръгнеш. — Придърпва дланта ми между своите. — Само че няма връщане назад, ясно ли е?
Кимвам в желание да схвана, но обзета от объркване.
Тя се усмихва меко.
— Дъще, откакто представи американски военен като свой избраник и отказа да обмислиш брак със Сатоши, една тъй добра партия, баща ти заподозря бременност.
— Какво? Защо ще си мислите, че… — Сърцето ми се свива. Кико. — Тя ли ви каза?
Тя махва с ръка да заглуши думите, напиращи на езика ми.
— Тъй като познавам дъщеря си, забелязвам как апетитът й намалява и сутрин я виждам тревожна, аз самата вече подозирах. — Ръката й стиска моята. — И така, цветът на клончето ли е още? Бременността, за която говори Кико, възможна ли е? Моля да покажеш кураж и да отговориш откровено.
Забивам брадичка в гърдите си и отклонявам очи унизена, защото не желая да признавам, че съм споделяла интимностите, присъщи на брака. Мълчанието ми е достатъчен отговор.
Тънките й пръсти отново обгръщат моите и стискат.
— Дъще, със или без бебето, баща ти няма да приеме Хаджиме. А Сатоши не може да те вземе за невеста, ако в утробата ти расте семето на друг мъж. Баба ти може да се свърже с една акушерка, която да потвърди дали си бременна и ако си, способна е да се справи дискретно с такава ситуация.
Вдигам поглед, за да възприема смисъла на думите.
— Окаасан, не…
Погледът й омеква.
— Наоко, Сатоши още иска това сватосване, ако ти го искаш. Също и баща ти. Все още е възможно. Разбираш ли ме?
— Разбирам, че и двете страни на монетата съдържат по малко скръб.
Прегърбвам рамене и се отпускам срещу майка ми. Тя плъзга ръка по главата ми в бавни утешителни ласки. Слънцето вече не се бори с дрямката. С преднамерен размах плъзва потопените си в оранжево пръсти от светлина по сиво-синьото небе.
Окаасан въздъхва.
— Като бях малко момиче, не по-голяма от Кенджи, опитах се да заблудя майка ми. Тя не беше много различна от Обаачан, упорита и догматична. Решена да се откроя с находчива загадка, аз се престорих, че държа зад гърба си въображаема птичка. Попитах я: „Птичката, която крия, жива или умряла е? Какъв е отговорът ти?“. Ухилих се така горда, че няма как да изгубя. Отговореше ли „мъртва“, щях да се направя, че я пускам на свобода и тя би отлетяла пред самите й очи. Кажеше ли „жива“, щях да покажа с леко стисване как прекършвам крехката й шийка. Наблюдавах как майка ми обмисля загадката ми и повторих въпроса си, готова да се насладя на момента. „Какъв е отговорът ти? Птичката мъртва ли е, или жива?“ Майка ми вирна брадичка. Усмихна се и отвърна: „Отговорът е в твоите ръце“.
Следва пауза, докато смисълът на чутото проникне в съзнанието ми.
— Именно това казвам и аз на теб. Отговорът е в ръцете ти, дъще. Ти ще избереш съдбата на птичето и своята собствена с това как ще постъпиш сега. Точно сега.
Окаасан полага длани върху двете ми рамене и заговаря тържествено:
— Закуси и се приготви за училище, както в обикновен ден. Щом тръгнеш, имай предвид следното. В подножието на хълма зад стар дънер сред дърветата съм скрила за теб малък куфар. Нали знаеш къде?
Кимвам, като едва я чувам заради бясно блъскащото ми сърце.
— Ако избереш Хаджиме и варианта да имаш това бебе, вземи куфара. Върви при него. Никога не се връщай или всички ще пострадаме заради това. — В очите й проблясва влага. — Избереш ли Сатоши, тогава отиди на училище и после си ела у дома, за да се готвиш за сватбата. С баба ти ще уредим акушерката да се погрижи утробата ти да е чиста… и да я изчисти, ако не е. — Навежда се близо. — Но вече никога не бива да изричаш името на Хаджиме. Дори да го прошепваш.
Солени сълзи се стичат по бузите ми и се спират близо до устните. У мен се надига паника, която пари гърлото и носа ми.
— Как да разбера по кой път да поема? Откъде да знам, Окаасан?
— Да подбереш верния, е орис. Да подбереш погрешния, също е орис. Така че трябва да избереш любовта и да си готова да обикнеш избора си. — Бърше очите ми с палци и ме хваща за бузите. — Ако се върнеш у дома в края на деня, ще те прегърна с цялата си обич. Но ако този ден завърши и ти не се завърнеш… — Рязко вдишване поглъща думите й.
Аз усещам как моите собствени дробове се сковават.