Кико прави гримаса, а после си служи с думите си като с брадва, за да посече желанията ми едно след друго.
— Заслепена си от любов и не успяваш да съзреш истината, Наоко.
Клъц.
— Бебето ти ще е със смесена кръв и следователно ще получи смесена благословия.
Клъц. Клъц.
— А къщата ти ще бъде в Ета, в стара общност Буракумин, така че вместо да подслонява семейството ти, ще добавя към позора ти.
Клъц. Клъц. Клъц.
Последният удар поваля цялото дърво.
Обръща ми гръб и ме оставя върху пъна, сама със собственото ми решение.
Окаасан поръча да се прибера у дома след училище, ако избера Сатоши. Тогава защо изобщо да ходя на училище? Би трябвало да изразходвам това време да претеглям желанието си. Вместо да се мая из гората, отивам в малката къщурка, наета от Хаджиме. Онази с нацепения парапет и изгорената от слънцето дървесина, която плаче за ремонт. Сядам на стъпалото и побутвам с крак ронливото дърво, заслушана в камбанките фурин, които водят кавга с вятъра.
По следобедното небе танцуват неспокойни облаци. Движат се високо в тъмни редици, които подлежат на постоянна трансформация. Едни оформят бързо движеща се скумрия, а други рак. После облаците животни се сливат в едно и образуват огромна повърхност, която се надига като вълна. Преобладаващият вятър определя посоката й.
Перспективата за нов живот определя моята.
Възможно е да съм бременна. Беше ми лошо и ми закъснява, но аз мислех, че се дължи на нерви. Вече не. Дали да поеме на изток, или на запад, зависи от сърцето или краката на човек. Краката ми биха ме завели у дома. Сърцето ми обаче? Да изоставя Хаджиме и да изчистя утробата си? Мисълта е непоносима.
Опирам лакти в коленете си, отпускам брадичката върху дланите и се озъртам. Малкото селце кипи от дейност. Шумовете му си имат свой ритъм. Периодичното блъскане на чуковете на група мъже, които възстановяват порутена постройка на следващия ред, бъбренето на жени, докато събират прането от простора, и песента на малките, които изпълняват Кагоме Кагоме.
Наблюдавам ги и претеглям предупредителните слова на Таро и Кико и тези на Окаасан, предлагащи избор. Кико заяви, че като живея тук, ще добавя към семейния позор, но Окаасан ме предупреди, че ако избера Хаджиме и детето му, няма да мога никога да се върна у дома. В такъв случай пред какво унижение ще бъда изправена? Тихомълком споделена клюка по повод моето изчезване? Необходимостта Окаасан да лъже за местонахождението ми? Ако никога не се върна, няма да станат жертва на обществено презрение.
Ако никога не се върна.
За всички би било по-лесно, ако можех да замина за Америка, но на Хаджиме още му предстои да уреди одобряването на брачните книжа, така че това не е възможност.
Сърцето ми се валя по-ниско от туфите фалопии около глезените ми. Ами ако съм бременна, както подозирам… Дали бъдещото ми дете ще плаща за моята себичност? Всички в това село са жертви на стигма и грозна предистория.
Според мълвата Ета, или Буракумин, са отклонили се от правия път парии, които не са достойни за встъпване в брак или наемане на работа. Най-злите езици твърдят, че са хинин, нечовеци, на които им липсва по едно ребро и потните им жлези не действат, и затова по стъпалата им никога не полепва пепел.
Покрито с кал момченце ми помахва от прага на съседната къща. Майка му излиза да събере прането от простора. Слаба е и има къса, навита на ролки коса, а движенията й са отривисти и плавни.
Момченцето е най-много на четири и е облечено в прекалено големи дрехи. Усмихва се и отново помахва, а после се осмелява да приближи малко.
— Здравей, малък боку-чан — промълвявам по-скоро на себе си и отвръщам на усмивката му.
Любопитните му очички сияят. Сочи към мен, а после отърква опакото на ръката си в бузата и добавя още кал.
— Тацу, Тацу! — подвиква майка му, опряла в бедрото си кош с пране. — Тацу, не притеснявай жената. Ела. — Тя протяга ръка да го придърпа към себе си.
Когато той затичва, аз се напрягам да зърна стъпалата му. Мърляви са. Виждате ли? Слухове.
Подскачам заради далечен гръм. Под заплахата от дъжд аз хващам куфара си и го затътрям към вратата, но той се запъва в дървесината на верандата. След като го повдигам леко и упражнявам равномерен натиск, той се плъзва. В обезпокоения въздух танцува застояла прах. Кашлям и се взирам.