Гледам го как ме наблюдава с любопитство. Сърцето ми прескача удар и преглъщам с усилие.
С треперещи ръце хващам копринения калъф на майчиното ми широмуку и го поставям в краката си. После с очи, приковани в Хаджиме, много внимателно извивам ръка назад, за да освободя декоративната връзка.
Заговарям меко на японски с ясното съзнание, че той няма да разбере всичко, което казвам. Не е ежедневен разговор. Но това са думи, които съм подбрала специално за него и единствено за тази вечер.
— Сега ти си мой съпруг. Така че ще се приготвя без свян.
Навлажнявам устни и поемам дълбоко въздух, за да успокоя нервите си, а после освобождавам широкия колан. Той се изнизва между пръстите ми и пада. Всеки миг е отмерен с цел естетическа наслада, при всеки допир си представям, че пръстите ми докосват неговата кожа.
Разполагам с пълното му внимание.
Протягам се назад и развързвам възглавничката макура, за да отпусна диплите на гърба. Ръцете ми треперят, докато наслагвам единия край върху другия. Навеждам се само от коленете и я оставям върху копринения калъф близо до стъпалата си.
— Не е необходимо да се покривам. — От устата ми се носи гърлен шепот.
След това развързвам възела на обито. То пада свободно в ръцете ми. Оставям го настрана, заемам се с химото, което държи на място допълнителната нагъната тъкан отдолу. Сърцето ми блъска в гърдите и прави дишането ми плитко.
Хаджиме се е втренчил в мен, а очите му са леко притворени и горят. Черните зеници са превзели ирисите и са оставили само тънък син пръстен.
— Тази нощ… — продължавам, като плъзвам ръка под робата на рамото ми и я събличам, за да разкрия бельото си. — Устните ми, кожата ми… — Освобождавам другото си рамо и стискам с длани тъканта. — Всичко мое…
Хаджиме отмята глава в знак, че тълкува простите ми думи. Бузите ми горят. Отново прегъвам колене и полагам роклята върху отворения копринен калъф. С приведена брадичка, за да демонстрирам смирение, прикляквам и после поглеждам нагоре към него.
Хаджиме вече не седи отпуснат назад. Накланя се напред.
На сантиметри от лицето му, от устните му, аз шепна:
— Очаквам с радост твоя допир. Целта ми е да ти доставя удоволствие.
Пърхането в корема ми прераства в обезумял рояк, защото знам какво съм на път да сторя. У мен се пробужда хилядолетната обич на съпруги към техните мъже. Древно познание е, дълбоко заложено у мен, собственият примитивен модел на природата за ухажване и покана. Служа си с него като със схема, с която да насочвам и омайвам. Не желая нищо повече от това да му доставя удоволствие. Да му покажа любовта си. Да позная неговата.
Изправям се и поемам рязко въздух. Бельото ми се свлича и аз съм представена пред мъжа си.
Сдържам дъха си, а неговият се откъсва от разтворените му устни.
Очите му обхождат голото ми тяло. Сърдечният ми ритъм е извън контрол. Всичко е на показ. Негова съм да ми се любува. Гърдите ми се повдигат и спускат на плитки тласъци. Докато чакам, обгръща ме топлина, потърсвам очите му, а те преминават по всеки сантиметър от тялото ми.
Не посмявам да помръдна, преди той да го е направил.
Моят мъж получава съпругата си.
Глава 16
Япония, 1957 г.
С Хаджиме останахме будни и разговаряхме, смяхме се и се любихме като мъж и жена далеч след като луната отстъпи от хоризонта. Тази сутрин лежим с преплетени ръце и крака, също като два стръка глициния, устремили се към светлината.
Врабчетата отвън се препират, а моите тревоги се пробуждат, за да ми напомнят какво предстои. След нощ, в която му бях демонстрирала любовта си, искам да споделя как е възможно тя вече да е дала плод.
Вдишвам аромата на голата му загоряла кожа и усещам повдигането и спускането на стегнатите му мускули под дланта ми. Удовлетворена съм. Заситена. Нервна.
Изучавам го, докато дреме. Дали бебето ни ще има лекото скосяване на брадичката му? Очи като море? Леко начупената му коса? Поне цветът й е мастилено черен. Бих обичала детето ни независимо от всичко, но това е едно бреме по-малко за такива крехки рамене.
Хаджиме поема лениво дъх през носа си и на устните му цъфва мудна усмивка.
— Добро утро. — Сутрешният му глас е дращещ. Нов аспект, който да ценя.
Избутвам се на лакът, а косата ми пада напред. Той я прибира зад ухото ми и прекарва пръсти през кичурите ми само за да го стори отново. Повтарящото се движение е успокояващо и аз изтягам шия като котка и се притискам към него.