Хаджиме се изправя и клати глава.
— Не, не мога. Прекалено важен е за теб. Подарък от баща ти е.
Полагам го върху дланта му и затварям пръстите му, като задържам моите отгоре.
— Като поделям значимостта му, аз гарантирам благополучното му завръщане. — Потърсвам погледа му през мигли. — Също и твоето.
Очите на Хаджиме проблясват срещу моите. Искрят като камъчетата в паважа на прочутата Синя улица в Йокошука, където се срещнахме. И внезапно сякаш оставаме съвсем сами. Няма ги суетящите се минувачи, не прелитат чайки и морето не се плиска около нас.
Без да го е грижа за правилата и протокола, той ме придърпва към себе си. Целувка по косата ми. Друга близо до слепоочието. Прошепнато обещание в ухото ми.
— Обичам те сега и завинаги, Щурче.
Вкопчвам се здраво в него и думите му, надявам се той да се вслуша в познатия зов от дома, да долови гравитационното привличане от луната на малкото ни птиче.
Глава 17
Америка, наши дни
Паркирам кадилака на алеята на баща ми, събирам пазарските си торбички и отварям вратата към апартамента му.
— Върнах се.
Думите прокънтяват в почти празното жилище. Заставам на прага, изумена как така свойственият поздрав се беше изплъзнал от устата ми.
Въздъхнах изтощено и пристъпих вътре. Вместо баща ми, загледан в бейзболен мач по телевизията с прекалено усилен звук, бях посрещната от кашони и оглушителната тишина. В по-голямата си част притежанията на татко са сортирани и опаковани. Колкото до живота му, с изключение на военното му досие, нямах какво друго да проучвам освен историите му и именно заради това по път се отбих и изхарчих малко състояние за канцеларски материали. Разполагах с габърчета, самозалепващи листчета, маркери за сухо изтриване и три карти. Една на света и две на Япония: първата показваше пътищата, железопътните линии и градовете в подробности, а другата представляваше уголемен размер на използваните от преподавателите в класните стаи. Разпростираше се до размери от метър и осемдесет, съдържаше прелестни илюстрации и беше ламинирана, така че върху повърхността й можеше да се пише.
Използвах един кухненски стол вместо стълба и първо окачих голямата карта на Япония на стената в опразнената дневна на татко. До нея поставих подробния пътеводител, а отгоре картата на света. Закачих с кабъри писмото на баща ми, снимките на моряците и отдолу тази на жената в бялото кимоно, а после отстъпих назад, за да възприема намиращото се пред мен. Стена за разследване беше нещо, с което си служех като журналист. Да бележа места и да илюстрирам проучването си — в този случай миналото на баща ми, — ми помагаше да съзра общата картина и да нацеля евентуални връзки.
Започнах с онова, което ми бе известно със сигурност.
Активната военна служба на татко беше траяла между 1954 и 1957 година. Беше служил предимно на борда на кораба „Таусиг“, на който беше прекосил Големия вододел. Отбелязах на картата Антимеридиана в Тихия океан, а после издирих американската военноморска база на полуострова в Йокосука и отбелязах и нея.
Но какво ми беше известно от историите на баща ми? Хвърлих поглед към габърчето върху базата. Татко твърдеше, че на портала й, където понякога се срещал с момичето, стояла гигантска котва с тегло от близо трийсет тона. Затътрих кухненската маса на баща ми насред дневната, за да ми послужи като импровизирано бюро, а после отворих на лаптопа си военноморския уебсайт.
— Ако котвата е толкова голяма и тежка, как така се е озовала на сушата? — бях се мъчила да разбера като малко момиче.
— Земетресение — отговори тогава баща ми. — Толкова било голямо, че събудило огромно морско чудовище от хилядагодишния му сън. Като се събудило, погълнало с прозявката си цялото пристанище с корабите в него.
По думите му котвата била единственото останало. Може би е било редно баща ми да стане писателят в семейството. Засмях се сама на себе си, докато щраках върху снимките в галерията: наскоро позициониран самолетоносач, военноморския магазин, белег за семейни жилища и — застинах — огромна черна котва. Ето я и нея. Макар да не беше висока като небостъргач, както си я бях представяла като дете, дори гътната, пак се извисяваше над портала.