И точно като баща ми аз също я разпознах.
Слънцето загряваше утринната роса и от облите глинени керемиди се издигаше бяла мъгла, стелеше се отвъд ръба също като висящи от декоративен гребен за коса черешови цветчета. Огряна отзад от слънчевите лъчи, голямата бяла постройка изглеждаше сякаш сияе. В силуета й на върха на хълма имаше някаква ненатрапчива елегантност. И макар снимката, направена от Йошио, да беше изумителна, да я приближа лично, беше почти нереално. Времето наистина беше спряло. Все едно излизаше право от историята на баща ми.
След като Йошио спомена за архитектурата й, аз проучих стила чайна и намерих сградите за изумителни. Не можех да си обясня как вътрешните хартиени стени понасяха ежедневната употреба. Не се ли късаха? Но грубата хартиена текстура беше добивана от дървесината на черници, същите дървета, които подслоняваха копринените буби, и беше изненадващо устойчива. А онова, което ги правеше толкова трайни, бяха решетките, поддържащи хартията изпъната. Само да можех да надникна вътре. Движение в страничната градина привлече погледа ми.
Зяпнах.
Възрастна жена режеше бели цветя от гъсто обрасла леха. Преливаха от бамбуковата кошница, висяща от ръката й. Примижах срещу слънцето, а после засенчих очи, но не успях да я разгледам добре заради шапката й с периферия. Мислех, че къщата е празна.
Това тя ли беше?
Съществуваше само един начин да науча. Пригладих косата си, изпънах блейзъра си, поех дълбоко въздух и поех към къщата.
Глава 32
Япония, 1958 г.
Отново съм в леглото и почивам с препълнен стомах. Насилих се да погълна нудлите удон, които Сора вмъкна в стаята ми. Нуждая се от сили, ако ще бягаме тази вечер. Сгушена на една страна, аз се размърдвам да открия удобна поза, но не съществува такава. Тръгването ни предизвиква прекалено много вълнение и дори бебето шава.
Мислите ми се прехвърлят от Хаджиме към бебето ми и Сора, също като маймунка подскачат от едно дърво на друго. Три маймунки. Хацу, Жин и аз. Сърцето ми се свива. Сора може да е четвъртата. В старите истории са четири. Името на четвъртата е Шизару. Със скръстени ръце е, за да отхвърли злото. Сора ме изненадва с предложената помощ и с факта, че желае детето си. Тя инициира изпълнението, а небесата са инициирали намерението. Трябва да съществува по-възвишена цел във всичко това.
Освен ако не съм сляпа? Не каза ли баба ми именно това? Не, не… Беше Кико. Изкрещя го, като споделих с нея решението, което обмислях.
— Заслепена си от любов и не си в състояние да прозреш истината — беше извикала.
Повдигам и спускам натежали клепачи. Отварям и затварям очи. Стената е тук, а после я няма. Сгушвам се по-плътно и мисля за прозрачносините очи на Хаджиме и за думите му на раздяла:
— Обещавам — произнесе. — Сега и завинаги. Неизменно.
Истина ли бяха? Не след дълго съм изгубена в спомените си. Изгубена в любовта. Изгубена в сън без сънища.
По-добре сляпа, отколкото без надежди.
— Оох! — Стоновете на Чийо разтрисат къщата и смущават полудрямката ми.
Примигвам, не съвсем будна, но вече не съм и заспала. Тя крещи отново. Следват тежки стъпки и нов вик.
Този път е от матроната.
— Не напъвай, Чийо! Почакай. Трябва да изчакаш.
Сора е на вратата ми.
— Наоко, трябва да тръгнем сега. — Сграбчва куфара ми и хвърля вътре безразборно дрехи. Изглежда трескава. Очите й са широко разтворени и дишането учестено.
— Сега ли? — Надигам се стресната. Едва бях затворила очи.
— Оох! — Нов писък прорязва нощта и ме кара да скоча рязко.
Добре, да, трябва да тръгнем веднага. Бедната Чийо. Не, бедното бебе на Чийо. Понечвам да се изправя, но се олюлявам. В още сънливите ми вени се излива адреналин и кара летаргичните ми мускули да се задвижат. Отмятам назад сплъстената си, подгизнала от пот коса и се мъча да открия равновесие. В лявото ми стъпало се забиват остри иглички, изтръпнало е от лошата поза.
Сора отива до вратата, наднича навън и се ослушва.
— Обличай се. Връщам се веднага.
Разтърсвам стъпало, за да възвърна усещанията си, а после разтърквам очи за фокус. Това наистина ли се случва? Трябва да мисля. Чорапи… Нахлузвам втори чифт, като си припомням колко мокри бяха краката ми последния път с Хацу. Вземам трети чифт, който пъхвам в джоба си просто за всеки случай. Какво още?