Клепачите ми натежават, опиянена съм от този танц. С широка прозявка прекарвам през ума си примитивните истории за живи души, бродещи из света под формата на насекоми. Представям си, че аз съм тази пеперуда, носена от утринния ветрец. Свободна, доволна и щастлива. Посещавам Хаджиме и нашепвам в съня му окуражаващи слова по повод днешната среща за сватосване. Упражнявахме се. Готови сме. Те ще те обикнат.
— Наоко!
Примигам срещу натрапчивата светлина, за да прогоня от съзнанието си крилата на пеперуда. Майка ми отново ме вика от кухнята. Надигам се в леглото, но главата ми се върти, така че лягам отново и чакам шеметът да премине. После ставам и забързвам към нея.
— Трябваше да ме събудиш, Окаасан! — както съм се завтекла, едва не събарям баба по пътя си. Обонянието ми е превзето от соления мирис на прясно сварена супа мисо. Всички са яли вече, а малкият ми брат се обува, за да тръгне за училище.
— Късмет с гаджето ти, Наоко — подхвърля Кенджи и думите му са последвани с протегнати напред устни и звуци като от целуване.
Изкрещява, когато го хващам за наказателното ощипване.
— Кенджи, тръгвай! — смъмря го мама, тиква празна купичка в ръцете ми и ми прави знак да седна на масата до татко. — Яж каквото е останало, а после започваме да се приготвяме. Важен ден ни чака.
Татко се намръщва и изпуска шумно въздух, преди да отпие от чая си. Вената на слепоочието му затуптява под неотдавна прошарилата се коса. Сигурна съм, че вината за нея е моя.
Баба обича да казва „Твърде очевидното скоро те кара да се каеш“. Онова, което ми е ясно, е, че татко е позволил тази среща с Хаджиме само за приличие. Онова, което ще стане очевидно за него, е, че аз съм приела втората със Сатоши само за да си подсигуря първата.
Цялата ме боцкат нерви, докато текат следобедните приготовления за представянето на Хаджиме. Почти готова съм, но Окаасан не е доволна как съм поставила традиционния бяло-червен гребен в косата си, така че преправя прическата ми. Държа го в скута си, докато тя ме разресва с четка.
Прокарвам палец по гладкия емайл на гребена и знам, че е без значение дали е добре поставен в косата ми. Хаджиме няма да е наясно за това, нито пък дали градината се подчинява на тройното правило на симетрия, нито дали купичките за чай са за летния сезон, но Окаасан не го знае.
Ами ако знае? Ако някак е открила тайната ми? Дали се бои от реакцията на татко?
Аз се боя.
Баба само добавя към нервността ни.
— Пак не е добре. Гребенът отново е килнат — подхвърля Обаачан намусено на минаване. Преструва се, че няма интерес към приготовленията, но все си намира причина да се мотае наоколо и да раздава мнения.
И с всички останали е така. Идеалната подготовка за среща е важна за честта на семейството ми. Това е така дори когато почетният гост не се отличава с особени заслуги.
В ума ми се стрелкат всевъзможни протоколни правила. Дали обясних на Хаджиме къде трябва да седне? Кога да заговори? Колко да яде? Пулсът ми се ускорява. Поръчах ли му да си сервира малки порции? Хаджиме има огромен апетит, редно беше да го предупредя. Обзема ме горещина. Замайване. Гадене. Това оби много силно стяга ребрата ми. Традицията заплашва да ме задуши.
— Ето така. Да. — Окаасан приглажда косата от двете страни на главата ми, после отстъпва назад да оцени работата си. Сливовите цветчета, прикачени към гребена, висят с изискана прецизност точно на мястото си. — Добре. Според мен е идеално.
Татко и Таро влизат, без да хвърлят дори по един любопитен поглед. Сигурна съм, че за срещата със Сатоши ще се държат различно. Днес съм невидима. Призрак.
Окаасан наглася за последно кимоното ми. То е симпатично, но обикновено, не като онова фуризоде, което ще нося за гостуването на Сатоши. То е с ниско надвиснали ръкави, широки като многоцветни криле.
— Хм… пак седи накриво — мърмори баба зад нас. Накланя глава и разглежда украсата на косата ми. — На кривия чайник крив калъф.
Стомахът ми се стяга. Нима и тя знае за Хаджиме?
Малкият ми брат вярва, че баба държи лисици да й слугуват и те й донасят всичко, което чуят. Винаги го подигравам за това, но в този момент не съм много сигурна по въпроса.
Мама отново проверява главата ми и с изпухтяване отхвърля критиката на баба. Прави ми жест да я последвам в градината, където декорите са подредени за предстоящото представление. Обраслите с мъх камъни във вътрешния двор са застлани с мека рогозка. Цветната украса върху масата се състои от един-единствен бял цвят. Сервизът е подготвен за ритуалната чаена церемония.