Трябваше да си подредя писалището, да отида до квартирата и да си подредя пътната чанта, да съобщя на хазяйката, че ще отсъствам две денонощия, и да оставя бележка за Стела, моята годеница. Силно се надявах, че разочарованието й от внезапното ми заминаване ще бъде смекчено от чувството на гордост, че в случая господин Бентли ми поверява делата на фирмата — добър знак за бъдещите перспективи, от които зависеше нашата женитба, предвидена за идната година.
След това щях да хвана следобедния влак и да потегля към един отдалечен кът на Англия, за който допреди няколко минути само бях чувал. Докато излизах, печалният Томс почука на прозорчето на стаята си и ми подаде дебел кафяв плик, върху който пишеше „Драблоу“. Сложих плика под мишница и потънах в задушливата лондонска мъгла.
Пътуването на север
Прав беше господин Бентли, че колкото и далече да заминавах, колкото и потискаща да беше причината за моето пътуване, то все пак ми даваше възможност да избягам от лондонската мъгла. А и нищо не можеше в по-голяма степен да окрили духа ми, отколкото приятното очакване да съзра голямата пещера, представляваща железопътната гара, от която се разнася сияние като от ковашко огнище. Всичко там весело звънтеше от радостта на предстоящото заминаване. Купих си вестници и списания от лавката и с леки стъпки тръгнах по перона покрай обгърнатия в пара пухтящ влак. Спомних си, че локомотивът е „Сър Бедивир“.
Избрах си едно празно купе в ъгъла, сложих горната си дреха, шапката и багажа на полицата и се разположих извънредно удобно. Когато напуснахме Лондон, макар че мъглата все още се стелеше из предградията, тя вече изсветляваше и беше разкъсана тук-там, което определено ме зарадва. По това време в купето се настаниха още двама души, но след като си кимнахме, те също като мен се заеха да преглеждат вестници и книжа и така спокойно пътувахме в продължение на много мили към сърцето на Англия. Зад прозорците бързо се стъмни и щом спуснахме щорите, вътре стана уютно като в домашен кабинет, изолиран от света на запалените вечер лампи.
В Кру се прехвърлих на друг влак без проблеми и продължих пътуването, като забелязах, че посоката се смени — сега се носехме на североизток. По-късно си позволих приятно угощение. Едва когато дойде време отново да се прехвърля на разклона, тръгващ от малката гара Хомърби, спокойствието ми малко се наруши, защото въздухът стана доста по-хладен, от изток задуха силен вятър с неприятен примес на дъжд, влакът, с който се наложи да пътувам в последния час, беше със стари и неудобни вагони, тапицирани с извънредно твърда кожа, покрила крайно нееластичен росер, а полиците бяха от летвички. Студеният застоял въздух миришеше на сажди, прозорците бяха зацапани, а подът — не изметен.
До последния миг преди потеглянето изглеждаше, че ще пътувам сам не само в купето, но и в целия влак, ала точно когато прозвуча свирката на железничаря, на входа на перона се появи мъж, който бързо огледа тъжната върволица от празни вагони и щом като ме забеляза, явно се зарадва, че няма да бъде единственият пътник, качи се в моето купе и вратата се затръшна в мига, когато влакът потегляше. Заедно с него вътре се вмъкна и вълна от мразовит, влажен въздух, който изстуди и бездруго хладното купе. Докато непознатият разкопчаваше балтона си, аз подхвърлих, че времето не го бива. Мъжът ме огледа изпитателно, но без неприязън, после вдигна очи към вещите ми върху полицата и накрая кимна в знак на съгласие.
— Излиза, че смених едно лошо време с друго — рекох аз. — Лондон е покрит с отвратителна мъгла, а тук изглежда достатъчно студено, за да завали сняг.
— Няма да завали — възрази той. — До сутринта вятърът ще стихне и ще отнесе със себе си и дъжда.
— Много се радвам да го чуя.
— Лъжете се обаче, ако смятате, че с пътуването си сте избягали от мъглите. В тази част на света мъглите са направо фурии.
— Фурии ли?
— Да, именно. Морските мъгли са направо фурии. За секунди се вдигат от морската повърхност и връхлитат в тресавищата — типично за природата по тия места. В един миг небето е ясно като през юнски ден, а в следващия… — И непознатият махна с ръка, за да обясни колко внезапно и драматично се появява фурията. — Става направо ужасно. Но ако отседнете в Крайтън, ще си спестите най-лошото от това явление.
— Да, ще пренощувам там, в странноприемницата „Гифорд Армс“. А утре към обяд ще имам възможност да видя и нещо от тресавищата.