— Ще ти изпратим делата в кабинета — обеща Маркус Якобсен, но в момента върху масата се мъдреше един-единствен лист А5.
Рафтовете зееха празни. Явно искаха да му дадат малко време да се нанесе в новия си кабинет, да го обзаведе по свой вкус. Карл обаче нямаше намерение да пипне нищо, преди да му дойде вдъхновението. Избута стола към бюрото и отпусна крака върху него. В тази поза прекара по-голямата част от отпуска си по болест. През първите няколко седмици само се взираше в нищото, пушеше и се мъчеше да избие от главата си спомена за тежкото, отпуснато върху него тяло на Харди и за предсмъртните хрипове от гърдите на Анкер. После започна да сърфира из мрежата: без цел, без да знае какво търси, с напълно притъпени сетива. Сега възнамеряваше да прави същото. Погледна си часовника. Предстоеше му да убие пет часа, преди работното му време да свърши, и да се прибере вкъщи. Карл живееше в градчето Алерьо — по избор на съпругата му. Живяха там заедно няколко години. После тя го напусна и се премести в къща в копенхагенския квартал „Ислеу“. Преди да решат къде да живеят, тя прегледа картата на остров Зеландия и бързо изчисли, че за да се установиш там, трябва или да разполагаш с много пари, или да избереш Алерьо: китно градче с удобни транспортни връзки, заобиколено от нивя и гори, с приятни магазинчета, кино, театър, действащи граждански организации. Освен това там се намираше и жилищният комплекс „Рьонехолт парк“. Съпругата му изпадна във възторг. На много изгодна цена ще си купят просторно жилище в панелен блок, ще имат достъп до тенис кортове, плувни басейни и общи помещения. Ще живеят близо до ечемични ниви и мъх, ще имат куп приятни съседи, размечта се тя тогава. Някъде била чела, че хората в „Рьонехолт парк“ били много дружелюбни. По онова време Карл изобщо не се впечатли от дърдоренето ѝ, но впоследствие си даде сметка, че без приятелствата, които завърза в квартала, би бил изгубен и в духовно, и в материално отношение. Жена му го напусна и, без да иска развод, се пренесе в къща с градина и започна да върти любов с по-млади мъже, за които обичаше да му разказва по телефона. По време на най-върлата си пубертетска фаза синът ѝ отказа да живее при нея и се върна при Карл. А стрелбата на остров Амар отне на Карл и последното, което го крепеше: двамата му най-скъпи колеги. Единствени Харди и Анкер не се интересуваха с коя част от тялото си е станал сутринта от леглото. Без приятелите си от „Рьонехолт“ Карл съвсем щеше да загази.
Когато опря велосипеда си о бараката пред кухнята, установи, че другите двама обитатели на къщата са се прибрали. Верен на традицията, Мортен Холен, наемателят на сутерена, беше усилил „Риголето“ до дупка, а от прозореца на втория етаж, където се намираше стаята на доведения син на Карл, бумтеше хардрок. Карл се затрудняваше да си представи по-ужасна музикална комбинация.
Влизайки в този своеобразен ад, той тропна няколко пъти с крак по пода и операта отдолу веднага заглъхна. По-трудно се очертаваше да се справи с хардрока. Карл взе стълбите към горния етаж на три скока и отвори вратата, без да чука.
— Каква е тази дандания, Йеспер?! Чува се през две къщи от нас! После ти ще плащаш глоби! — кресна Карл с цяло гърло.
Младежът не чуваше заплахата за пръв път и приведеният му над клавиатурата гръб изобщо не помръдна.
— Ей, момченце! — изрева Карл в ухото му. — Намали проклетата музика или ще ти рязна интернета!
Това даде резултат. В кухнята Мортен вече беше наредил чинии върху масата. Един съсед го бе нарекъл „заместника на домакинята в 73-ти апартамент“. Определението беше неточно. Всъщност Мортен не бе заместник, а най-кадърната и работлива домакиня, която Карл познаваше. Пазаруваше, переше, готвеше и чистеше, а от чувствените му устни се лееха оперни арии. Освен това си плащаше редовно наема.
— Днес ходи ли в университета, Мортен? — попита Карл, макар да се досещаше за отговора.
Наемателят му беше навършил трийсет и три години, а през последните тринайсет се занимаваше най-усърдно с всевъзможни научни въпроси, стига да нямат нищо общо с трите специалности, записани последователно в университета. Затова Мортен притежаваше завидни познания в разнообразни области, освен в онези, които държавата го подпомагаше да изучава и с които един ден щеше да си вади хляба. Той обърна към Карл внушителния си затлъстял гръб и се съсредоточи върху къкрещата гозба на котлона.
— Реших да уча държавно управление.
Мортен и преди беше споменавал за интереса си към тази научна дисциплина, но Карл знаеше, че е въпрос на време младият мъж да се откаже от настоящото си следване и да запише нова специалност.