Карл взе парче арматура от старата купчина желязо и заведе Асад до най-задната от трите скупчени сгради.
— Стой тук — заръча му той и огледа катинара, за който, по думите на госпожа Йенсен, ключ имал само Ласе. — Забележиш ли нещо смущаващо, веднага ме извикай, Асад.
Подпъхна желязото като лост под скобата на катинара. В стария си служебен автомобил държеше цяло куфарче с инструменти. Сега щяха да му послужат да разбие този катинар за нула време, но в момента се налагаше да стисне зъби и да се примири с подръчни материали.
Повече от половин минута опитите му останаха безплодни. Тогава Асад се приближи и без да обели дума, издърпа желязото от ръката му.
„Нека подуши хлапето истинска работа, нека види какво е“ — помисли си Карл и великодушно отстъпи встрани. Само след секунда скобата на катинара тупна върху чакъла пред краката му и той влезе в сградата хем нащрек, хем със сринато самочувствие.
Озоваха се в помещение, подобно на дневната, където стоеше госпожа Йенсен, с тази разлика, че в средата имаше няколко бутилки в различни цветове с газова смес за заваряване и около стометрови празни железни стелажи. В най-отдалечения ъгъл листове неръждаема ламарина бяха накамарени един върху друг до някаква врата. Нищо друго. Карл огледа внимателно вратата. Понеже си бе създал представа за разположението на сградата, изключваше възможността вратата да води навън.
Натисна месинговата дръжка. Заключено. По ключалката личаха пресни следи от пръсти.
— Асад, ела насам. Вземи желязото — подвикна Карл.
— Нали уж искаше да стоя отвън? — попита сириецът и се приближи.
Карл посочи вратата, после парчето арматура.
— Да те видя какво можеш.
Посрещна ги тежка миризма. В стаята имаше легло, маса, компютър, голямо огледало, червен килим, отворен гардероб с костюми и две-три сини униформи, умивалник със стъклен плот, върху който стояха наредени дузина шишенца с афтършейв. Оправено легло, подредени книжа — нищо не подсказваше, че вътре живее човек с разклатено душевно здраве.
— Защо според теб е заключил вратата, Карл? — попита Асад, вдигна подложката за писане и надникна под нея.
После коленичи и провери под леглото.
Карл обходи останалата част от помещението. Асад действително се бе оказал прав. На пръв поглед нямаше нищо за криене, защо тогава държаха стаята заключена?
— Тук определено ИМА нещо гнило, Карл. Иначе щяха да я оставят отворена.
Карл кимна и разрови дрехите в гардероба. Отново усети тежка миризма на парфюм, полепнала по плата. Почука по задната стена на гардероба, но не откри нищо необичайно. През това време Асад нави килима. Пак нищо.
Огледаха щателно тавана и стените. И двамата се обърнаха към огледалото по едно и също време. То висеше някак самотно върху тебеширенобялата матова стена. Карл почука по стената с кокалчетата на пръстите си. Изглеждаше доста масивна.
„Би следвало да можем да го откачим“ — предположи Карл и дръпна огледалото, но то не поддаде. Асад долепи буза до стената и надникна зад огледалото.
— Май е закачено за нещо.
Той бръкна с пръст зад огледалото и издърпа куката. Хвана ръбовете и дръпна. Цялата стая мина в огледалото като на панорама, после то се отмести и откри черна дупка с височината на човешки бой.
„За следващата акция няма да тръгвам толкова неподготвен“ — зарече се Карл и си представи колко би улеснило работата му джобното фенерче, което обикновено лежеше над бумагите в чекмеджето му.
Той мушна длан и затърси опипом ключ за осветление. Ех, да беше си взел пистолета! Познатата тежест в гърдите отново се обади.
Пое си дълбоко въздух и се ослуша. Не, вътре няма как да дебне човек. Как ще влезе и ще се заключи с катинар отвън? Невъзможно. Дали обаче братът и майката на Ласе Йенсен не са заключили Ласе в това скривалище, в случай че полицията започне да души наоколо?
Напипа ключа за осветление на стената и го натисна, готов да отскочи встрани, ако някой го нападне. Луминесцентните лампи премигнаха няколко пъти, после светнаха. Всичко му се изясни. Без съмнение бяха открили истинския извършител. Карл усети как Асад безшумно се вмъкна зад него в стаята, докато той се приближаваше до таблата и олющените железни стелажи по протежение на стената, отрупани със снимки на Мереде Люнгор във всевъзможни ситуации: от първото ѝ изказване от трибуната на Фолкетинга до домашната идилия в Стеунс — моравата, покрита с нападали листа. Злосторникът бе запечатал депутатката в десетки безгрижни мигове.
Погледът му падна върху една от масите. Ласе, или Ларс Хенрик Йенсен, бе работил методично за постигане на целта си.