В едната купчина се намираха всички документи от „Гухаун“. Карл повдигна първия лист и откри оригиналния картон на Ларс Хенрик Йенсен, изчезнал преди години.
Виждаха се опитите му да поправи ЕГН-то си. С времето се бе усъвършенствал. Върху най-горните листове поправките изглеждаха доста по-незабележими. Фалшификацията на документите му бе помогнала да спечели ценно време. Асад посочи следващата купчина върху масата: кореспонденция между Ласе и Даниел Хеле. „Интерлаб“ явно не бе получила последния транш от сумата, която бащата на Ласе е трябвало да плати за купените сгради, и в началото на 2002 година Даниел Хеле бе изпратил факс с предупреждението, че възнамерява да подаде съдебен иск на стойност два милиона крони. Без да предполага, той сам се бе набутал в устата на вълка, но откъде е могъл да знае що за противник има срещу себе си? Вероятно именно този иск бе задействал верижната реакция.
Карл взе най-горния лист. Представляваше копие от факса, който Ласе Йенсен бе изпратил на Даниел Хеле в деня на смъртта му. „Събрах сумата — пишеше във факса. — Още днес може да подпишем договора и да ви се издължа. Адвокатът ми ще донесе всички необходими документи. Към факса прилагам и примерен договор. Нанесете добавки или поправки по Ваша преценка и донесете книжата.“ Ларс Хенрик Йенсен определено бе обмислил всичко много внимателно. Ако документите не бяха изгорели в колата, Ласе вероятно щеше да се погрижи да изчезнат, преди полицията или спасителните екипи да ги открият. Карл обърна внимание на датата и часа на насрочената среща. Всичко съвпадаше. Ласе бе пуснал примамка, та Даниел Хеле сам да попадне в капана на смъртта. Защото Денис Кнюсен вече го е чакал на шосе „Капелев“ с крак върху педала за газта.
— Виж това, Карл — Асад взе най-горния лист от следващата купчина: изрезка от вестник.
В долния край беше поместена новината за смъртта на Денис Кнюсен. „Починал вследствие злоупотреба с наркотици“, съобщаваше лаконично печатната медия.
Така Денис Кнюсен бе станал поредната бройка в статистиката.
Карл прехвърли още няколко листа от купчината. Ласе Йенсен несъмнено бе предложил внушителна сума на Денис Кнюсен, за да го склони да предизвика катастрофата, а братът на Ласе, Ханс, бе изскочил пред автомобила на Хеле, за да го принуди да се изнесе в линията между двете платна. После обаче Ласе явно не бе спазил уговорката и не бе платил на Денис. Затова Кнюсен е побеснял. В изненадващо добре формулирано писмо той поставяше на Ласе следния ултиматум: или ми даваш обещаните триста хиляди крони, или в един прекрасен ден, точно когато най-малко очакваш, ще те премажа с колата. Карл неволно се сети за скърбящата сестра на Денис Кнюсен. Покойният ѝ брат е бил истински ангел, няма що.
Карл огледа таблата за съобщения. Да, животът определено не бе пощадил Ласе Йенсен. Автомобилната катастрофа, обидно нищожното обезщетение от застрахователната компания, отказът на фонда „Люнгор“ да им отпусне финансова помощ… Мотивите за престъпленията му се трупаха в съзнанието на Карл и ставаха все по-ясни.
— Според теб мръднал ли е след всичко, което го е сполетяло? — попита Асад и му подаде някакъв предмет.
Карл смръщи вежди.
— Дори не ми се мисли по този въпрос, Асад.
Огледа предмета: малък, компактен мобилен телефон „Нокиа“. Червен и лъскав. Върху задния му панел, под нарисувано сърце, се четеше име — Сане Юнсон — написано с малки, криви печатни букви. Как ли ще се смае седмокласничката от Греве, ако разбере, че телефонът ѝ все още работи?
— Нямаме нужда от повече доказателства — кимна Карл към Асад.
Снимки на майката на Ласе, докато плаче в болничното си легло; на сградите на „Гухаун“ и на мъж, описан като „Приемен татко Сатана“ с удебелени букви. Пожълтели вестникарски изрезки с възхвали за прословутата „Х. Ѝ. Индъстрис“ и бащата на Пасе Йенсен за новаторството му и за уникалния му принос към високите технологии в Дания. Карл се натъкна на поне двайсет снимки от борда на ферибота по линията Рьобю-Путгарден, пътни разписания, точно измерени разстояния и преброени стъпки до автомобилната платформа. На лист в две колони бе вписан подробен разчет на времето и задълженията на Ласе и Ханс. Двамата братя бяха действали в комбина.
— Какво означава това? — поинтересува се Асад и посочи числата.
Карл се колебаеше.
— Възможно е да са я отвлекли и да са я убили на друго място. Опасявам се, че това изглежда най-логичното обяснение.
— А това? — продължи Асад и посочи последната стоманена маса, където имаше няколко класьора и дузина технически чертежи.