Карл издърпа първия класьор. Беше разделен с листчета, а най-отгоре пишеше „Ръководство по водолазно дело — Военноморско училище, август 1985“. Прехвърли съдържанието на класьора и прочете заглавията: подводна физиология, клапани, декомпресионни таблици след изплуване, таблици за хипербарна кислородотерапия, закон на Бойл, закон на Далтон… Все едно четеше на патагонски.
— Стюардите задължени ли са да умеят да се гмуркат, Карл? — поинтересува се Асад.
— Не — поклати глава Карл. — Сигурно го е практикувал като хоби.
Разлиствайки материалите в класьора, попадна на ръководство, надписано с грижлив наклонен почерк: „Указания за тестване издръжливостта на контейнери при високо налягане. От Хенрик Йенсен, «Х. Ѝ. Индъстрис». 10.11.1986.“
— Това можеш ли да го разчетеш, Карл? — попита Асад, почти долепил очи до текста. Явно се затрудняваше да разбере какво пише.
На първата страница имаше няколко диаграми и схеми на преходни тръби. Определено ставаше въпрос за преустройство на налични инсталации, които „Х. Ѝ. Индъстрис“ са наследили от „Интерлаб“ след покупката на комплекса. Не без известно усилие Карл все пак успя да разчете думите „барокамера“ и „вътрешен люк“. Вдигна глава и погледна снимка в близък план на Мереде Люнгор, закачена над купчината листове. Барокамера, отекна отново в главата му. По гърба му пролазиха ледени тръпки. Възможно ли е наистина…? Мисълта го ужаси до дън душа. По челото му изби студена пот.
— Какво има, Карл?
— Излез и наблюдавай да не се появи някой, Асад. Побързай!
Партньорът му се канеше да повтори въпроса си, но Карл го изпревари:
— Върви! Вземи това — подаде му парчето желязо, с което Асад бе разбил вратата. — И си отваряй очите на четири!
Продължи да прехвърля листовете от купчината. Откри математически изчисления с почерка на Хенрик Йенсен, но имаше няколко и с друг почерк. Не намери обаче каквото търсеше.
Пак погледна контрастната снимка на Мереде Люнгор, направена от упор. Явно не е забелязала, че я снимат, защото гледаше встрани. Очите ѝ излъчваха нещо особено жизнерадостно и палаво, което действаше заразително. Карл се чудеше дали погледът на депутатката е подтикнал Ласе Йенсен да закачи тази снимка на видно място. Едва ли. Не щеш ли, Карл забеляза, че горният ръб на фотографията е надупчен на няколко места. Явно Ласе я бе свалял и окачвал безброй пъти. Карл махна четирите топлийки, прикрепящи снимката към таблото, и обърна фотографията. Написаното върху гърба ѝ не можеше да се окачестви другояче, освен като дело на умопобъркан. Карл го прочете няколко пъти.
„Противните ти очи ще изскочат от орбитите. Глупавата ти усмивка ще се удави в кръв. Косата ти ще окапе, мислите ти ще станат на прах. Зъбите ти ще изгният. Ще те запомнят като онази, каквато винаги си била: уличница, пачавра, сатанинско изчадие, проклета убийца. Умри, както заслужаваш, Мереде Люнгор.“
Отдолу с големи печатни букви пишеше:
6/7 2002: 2 АТМОСФЕРИ
6/7 2003: 3 АТМОСФЕРИ
6/7 2004: 4 АТМОСФЕРИ
6/7 2005: 5 АТМОСФЕРИ
6/7 2006: 6 АТМОСФЕРИ
15/5 2007: 1 АТМОСФЕРА
Карл погледна през рамо. Изведнъж около него стените сякаш се стесниха. Хвана се за челото и напрегна ума си. Главата му щеше да се пръсне. Семейство Йенсен определено държаха Мереде някъде тук. Току-що бе прочел, че възнамеряват да я убият след пет седмици, на 15 май, но вероятно вече го бяха направили. Интуицията му подсказваше, че с появата си двамата с Асад са предизвикали убийците да действат преждевременно. Случило се е наблизо. Най-вероятно в някоя от съседните постройки.
„Ами сега? С кого да се посъветвам?“ — зачуди се Карл и разрови паметта си. Извади мобилния си телефон и набра номера на Курт Хенсен — бившия му колега, понастоящем депутат от Консервативната партия.
Докато чакаше сигнала за свободна линия, Карл нервно пристъпваше от крак на крак. Имаше чувството, че времето го гледа отстрани и му се присмива. Точно секунда преди да се откаже, чу в слушалката неподражаемото покашляне на Курт Хенсен. Карл го предупреди да мълчи, да слуша внимателно и да мисли бързо. Да не задава въпроси, а само да отговаря.
— Какво ще стане, ако затвориш човек в барокамера и повишиш налягането до шест атмосфери, а после изведнъж я отвориш? — повтори Курт. — Откъде ти хрумна подобен въпрос? Говорим съвсем хипотетично, нали?
— Не ме разпитвай, Курт. Не познавам друг с водолазен сертификат. Кажи ми какво ще стане, ако налягането се понижи рязко?
— Човекът ще умре.
— За колко време?