— Не знам, но картинката няма да е приятна.
— В смисъл?
— Вътрешностите се пръскат. Алвеолите се издуват и разкъсват белите дробове, азотът раздува костите и те пробиват вътрешните органи. Цялото тяло се разширява заради натрупания сгъстен въздух. Съсиреци, мозъчен удар, масивни кръвоизливи, дори…
— Кой може да помогне в такава ситуация? — прекъсна го Карл.
Курт Хенсен отново се прокашля.
— Това реален случай ли е, Карл?
— Боя се, че да.
— Обади се във Военноморската база „Холмен“. Разполагат с мобилна декомпресионна камера, модел „Дуоком“ от марката „Дрегер“. — Курт Хенсен му продиктува номера и се сбогуваха.
За десетина секунда Карл обясни ситуацията на дежурния в базата.
— Побързайте! Случаят е много спешен — пришпори ги Карл. — Предупредете екипа да носи бормашина и други инструменти, защото не знам пред какви пречки ще се изправят. И съобщете в Управлението, че ми е нужно подкрепление.
— Ясно — увери го дежурният.
39
2007 година
Приближиха се до последната сграда с повишено внимание. Оглеждаха зорко района, все едно очакваха от мръсните кофи покрай зида да избухне бомба.
И тук се натъкнаха на катинар. Асад безпроблемно го счупи с желязото. Този вид дейност заслужаваше да се впише в длъжностната му характеристика.
В преддверието ги лъхна сладникава миризма — смесица от парфюма в спалнята на Ласе Йенсен и миризмата на престояло месо. Подобна миризма се разнася от клетките на животните в зоологическата градина в топъл цветен пролетен ден.
Контейнери е различни размери, изработени от неръждаема стомана, заемаха част от помещението. Върху някои от тях беше монтирана измервателна техника. Безкрайните рафтове по протежение на едната стена показваха, че някога Хенрик Йенсен се е надявал производството да се разшири. Е, реалността го бе опровергала.
Карл направи знак на Асад да се приближи до следващата врата и сложи показалец пред устните си. Помощникът му кимна, стисна конвулсивно желязото и се сви инстинктивно, за да намали размерите си на потенциална мишена.
Карл отвори вратата.
В стаята ги посрещна светлина. Лампи от армирано стъкло осветяваха коридор. От едната му страна се редяха врати към няколко кабинета без прозорци, а от другата — врата водеше към друг коридор. Карл посочи на Асад да огледа кабинетите, а самият той тръгна по тесния, дълъг коридор.
Обзе го неприятно усещане. Стените и подът бяха мръсни, покрити с гадости и изобщо не отговаряха на атмосферата, която основателят на фабриката Хенрик Йенсен вероятно е искал да създаде. Карл не си представяше нещо по-несъвместимо с обстановката от инженери в бели престилки. В дъното на коридора внимателно открехна поредната врата, стискайки ножа в джоба си.
Включи осветлението. Беше се озовал в склад, пълен с маси на колелца, гипсови плоскости и бутилки с азот и кислород. Карл инстинктивно разшири ноздри. Миришеше на барут. Сякаш преди броени минути тук някой бе стрелял.
— Кабинетите са празни — съобщи Асад зад гърба му.
Карл кимна. Положението тук не се различаваше, но продължаваше да се натрапва злокобното усещане от мръсния коридор.
Сириецът прекрачи прага и се огледа.
— Той не е тук, Карл.
— Не търсим него.
— А кого? — намръщи се Асад.
— Шшшт. Чуваш ли?
— Кое?
— Вслушай се внимателно… Чува се леко свистене.
— Свистене ли?
Карл му направи знак да не говори и затвори очи. Звукът напомняше вентилатор или вода, течаща по тръби.
— Такъв звук издава само въздух, Карл. Все едно нещо се е спукало и изпуска въздух.
— Да, но откъде идва?
Карл се завъртя бавно. Струваше му се невъзможно да локализира източника на звука. В помещението с размери три метра и половина на пет-шест метра се създаваше впечатлението, че свистенето идва отвсякъде и отникъде. Вляво от Карл се намираха четири гипсови плочи, а пред тях — купчина плоскости. В дъното стоеше самотна наклонена плоча, подпряна на стената, а стената вдясно беше съвсем гола. Карл погледна към тавана. Между четири квадрата с дупки се виеха снопове кабели и медни тръби — идваха от коридора и се губеха над гипсовите плоскости.
Асад забеляза същото.
— Зад тези плоскости трябва да има нещо, Карл.
Карл кимна. Външна стена или нещо подобно.
Започнаха да отместват плоскостите една по една и да ги подреждат до отсрещната страна. Постепенно звукът се избистряше.
Накрая се оказа, че близо до тавана е закачена голяма кутия, от която се подаваха електрически ключове, измервателна апаратура и бутони. От едната страна на това контролно табло имаше сводеста врата, разделена на две секции, облицовани с метални плоскости, а от другата — два големи илюминатора с бронирани, млечнобели стъкла. Върху стъклата с монтажна лента бяха залепени проводници, свързани с щифтове, приличащи на детонатори. Под всеки илюминатор имаше монтирана камера за видеонаблюдение. И без да е гений, човек би се досетил с каква цел се използват камерите и защо са монтирани детонатори.