Под камерите Карл забеляза няколко малки черни куршума. Вдигна ги и установи, че са едри сачми. Опипа повърхността на опушеното стъкло и отстъпи крачка назад. По прозорците без съмнение бе стреляно. Все пак злосторниците Йенсен явно не притежаваха контрол над всичко в този комплекс.
Карл долепи ухо до стената. Свистенето идваше някъде оттам. Не от вратата, не и от прозорците. А някъде отзад. Значи звукът е много висок, за да премине през толкова солидна преграда.
— Налягането е малко над четири бара, Карл — разчете Асад показанията на манометъра.
Четири бара са пет атмосфери. Ясно. Налягането в барокамерата бе спаднало с една атмосфера.
— Асад, мисля, че Мереде Люнгор е вътре.
Партньорът му се вцепени и огледа сводестата метална врата.
— Наистина ли, Карл?
— Да.
— Налягането се понижава, Карл.
Виждаше се как стрелката се движи. Карл вдигна поглед към кълбото от кабели. Тънките проводници между детонаторите се полюшваха над пода с краища, увити в изолирбанд. Навярно братята Йенсен и майка им са възнамерявали да свържат към тях акумулатор или някакво взривно устройство. Дали са планирали да вдигнат цялата сграда във въздуха на 15 май, когато, според текста върху гърба на снимката на Мереде Люнгор, се канеха да свалят налягането до една атмосфера? Карл се оглеждаше трескаво в опит да прозре принципа на адската инсталация. Медните тръби водеха към барокамерата. Наброяваха около десет. Как да разбере кои понижават налягането и кои го увеличават? Пререже ли произволна тръба, рискува да влоши състоянието на човека в камерата. Същото важеше и за жичките.
Карл се приближи до люка на шлюза и огледа релетата. Тук всичко беше написано черно на бяло и нямаше опасност да сбърка: главна врата отворена; главна врата затворена; външен люк отворен, външен люк затворен, вътрешен люк отворен, вътрешен люк затворен. Според показанията на релетата и двата люка стояха затворени. Карл нямаше никакво намерение да ги отваря.
— Според теб това за какво служи? — попита Асад, готов всеки момент да включи малък потенциометър.
Да можеше сега да викнат Харди! Той умееше да разгадава предназначението на всякакви копчета.
— Този ключ е поставен след всичко останало — разсъждаваше Асад. — Защо другите са от кафяв материал — той посочи четириъгълна кутия от бакелит, — а само този е пластмасов?
Асад действително имаше право. Личеше, че потенциометърът е по-нов от останалата апаратура.
— Според мен това копче или спира процеса, или няма никаква роля — предположи той.
Едва ли бе възможно да съществува по-мъглява хипотеза.
Карл си пое дълбок въздух. Беше подал сигнала във Военноморската база само преди десетина минути — време, твърде недостатъчно да пристигне помощ. Ако Мереде Люнгор наистина се намираше в камерата, наложително бе да пристъпят към по-драстични мерки.
— Завърти копчето — нареди Карл въпреки опасенията си.
В същия миг свистенето стана оглушително. Сърцето на Карл се качи в гърлото му. „Налягането пада“ — паникьоса се той.
После вдигна очи и си даде сметка, че четирите надупчени квадрата на тавана са високоговорители. Оттам се чуваше адски дразнещото свистене в камерата.
— Какво става? — извика Асад, запушвайки ушите си с длани.
И да отговори, как ще го чуе помощникът му?!
— Включихме интерком! — извика на свой ред Карл и обърна лице към отворите на тавана. — Там ли си, Мереде? — повтори той три-четири пъти и напрегна слух.
Ясно се чуваше звукът от въздух, минаващ през някакво стеснение. Същия съсък произвежда човек точно преди въздухът да премине през стиснатите му зъби. Свистенето не спираше. Карл погледна притеснено показанията на манометъра: 4,5 атмосфери. Налягането падаше бързо. Карл отново започна да вика Мереде по име с цяло гърло. Асад отпуши ушите си и се включи. Виковете на двамата мъже можеха да събудят и мъртвец. Карл се надяваше от цялата си душа, че до смърт още не се е стигнало.
Неочаквано от черната кутия под тавана се разнесе пукот и за миг всичко утихна.