„Кутията контролира спада на налягането“, съобрази Карл и се зачуди дали да не изтича в съседната стая да потърси стол или нещо друго, та да стъпи върху него, за да отвори кутията.
В този миг от говорителите се разнесоха стонове — такива стонове издават животни, притиснати в ъгъла, или хора в дълбока криза или скръб. Протяжни, жаловити стонове.
— Мереде, ти ли си? — извика Карл.
Ослушаха се. Чу се звук, който и двамата разтълкуваха като потвърждение.
Карл почувства парене в гърлото си. От пет години Мереде Люнгор стоеше затворена в тази ужасна, потискаща барокамера, а след малко я очакваше сигурна смърт. И Карл нямаше представа как да я спаси.
— Как да ти помогнем, Мереде? — извика той.
В същия миг от гипсовата плоскост пред далечната стена прогърмя изстрел. Веднага установи, че стрелят с двуцевка и плоскостта разпръсква сачмите из помещението. Усети туптене по тялото си, а после и топлината на рукналата кръв. В продължение на частица от секундата, но в съзнанието му по-дълга от вечност, той остана вцепенен, после се спусна към Асад. Ръката на сириеца кървеше, а изражението му отговаряше напълно на ситуацията. Двамата се хвърлиха върху пода. Гипсовата плоскост падна напред и откри стрелеца. Веднага го познаха. С изключение на бръчките, с които тежкият живот и изтерзаната му душа бяха белязали лицето му, Пасе Йенсен не се различаваше от младежа на онази снимка.
Той излезе от укритието си с димяща пушка и огледа с хладно равнодушие пораженията, нанесени от изстрелите му, все едно оглеждаше щетите в наводнено мазе.
— Как стигнахте до мен? — попита той, докато вкарваше нови патрони в двуцевката.
Приближи се до Карл и Асад. По лицето му ясно личеше готовност да стреля всеки момент.
— Достатъчно, Пасе — Карл се поизправи, за да не притиска тялото на Асад. — Ако спреш дотук, ще се отървеш с няколко години зад решетките, иначе ще лежиш до живот.
Мъжът се усмихна. Нищо чудно защо жените си падаха по него. Притежаваше външността на дявол в ангелски одежди.
— Значи не сте разбрали доста неща — установи той и насочи цевта право към слепоочието на Асад.
„Или ти така си мислиш“ — отвърна наум Карл и усети как ръката на сириеца се прокрадва към джоба на якето му.
— Повиках подкрепление. Колегите ми ще пристигнат след броени минути. Дай ми пушката, Ласе. Всичко свърши.
Ласе поклати глава. Не му повярва.
— Отговори ми или ще пръсна черепа на партньора ти. Как стигнахте до мен?
Предвид напрегнатата ситуация, в която се намираше, Ларс Хенсен изглеждаше доста спокоен. Истински психопат.
— Чрез Уфе — отвърна Карл.
— Чрез Уфе ли? — Изражението му се промени. Новината не се вписваше в света, на който Ласе сам се бе провъзгласил за едноличен владетел. — Глупости! Уфе Люнгор не знае нищо, а освен това и не говори. През последните дни следя всички вестници. Нищо не ви е казал. Лъжеш!
Карл усети как пръстите на Асад се вкопчват около дръжката на ножа. Майната им на всички правила и разрешителни! Дано съумееше да го използва.
От високоговорителите на тавана се чу шум. Жената в барокамерата се опитваше да им каже нещо.
— Уфе Люнгор те разпозна на една снимка — продължи Карл. — На нея сте заедно с Денис Кнюсен като момчета. Спомняш ли си за коя снимка става дума, Атомос?
Сякаш му зашлеви шамар. Прозвището събуди в съзнанието на Ласе Йенсен спомена за дългогодишно страдание. Ъгълчетата на устните му увиснаха.
— И това сте разбрали, значи. Е, в такъв случай не се налага да ви обяснявам защо ще последвате участта на Мереде.
— Няма да стане. Полицията ще пристигне всеки момент — възрази Карл и се наведе напред, та Асад да извади по-бързо ножа и да действа.
Само дано психопатът не ги изпревари и не натисне спусъка. Стреля ли Ласе с двете цеви едновременно, с Карл и Асад беше свършено.
Ласе пак се усмихна. Беше си възвърнал самообладанието. Запазената марка на психопата: не се трогвай от нищо.
— Ще успея, не се съмнявай.
Карл усети как ръката на Асад рязко издърпа ножа от джоба му. Последвалото щракване от отварянето на острието почти съвпадна със звука на пореща се плът, на разкъсващи се сухожилия и пронизани мускули. От крака на Ласе рукна кръв, а Асад сграбчи цевта на пушката и я насочи нагоре с окървавената си лява ръка. Ласе натисна инстинктивно спусъка и за няколко секунди грохотът оглуши Карл. Той видя как Ласе рухна назад, а Асад се хвърли върху него, вдигнал застрашително нож над лицето му.
— Недей! — извика Карл, макар да не чуваше какво излиза от устата му.
Опита се да се изправи, ала веднага почувства пораженията от огнестрелната рана в крака. Течеше му кръв. Притисна бедрото си и се надигна от пода.