— Как стигна до мен? Не разбирам как си успял да намериш връзка между мен, Денис Кнюсен и Уфе Люнгор.
— Просто допусна твърде много грешки, глупако. Това е причината да те пипна!
С обезумял поглед Ласе се отдалечи навътре в помещението. Без съмнение щеше да застреля Карл след няколко минути. Да се прицели спокойно и да натисне спусъка. Сбогом, Карл. Няма как да го спреш. Сградата ще избухне. Да ти е ясно.
Без да показва никакъв страх, Карл наблюдаваше движенията на Ханс Йенсен. Хилавият младеж се суетеше с кабелите. Тъкмо ги развие, те пак се усукваха. В един момент Карл усети ранената ръка на Асад до прасеца си. Навярно помощникът му не бе чак толкова тежко ранен. Слаба утеха, защото след малко и двамата щяха да умрат.
Карл затвори очи и се опита да призове в съзнанието си значимите мигове от своя живот. След няколко секунди отново отвори очи. Чувстваше главата си празна. И тази утеха му беше отказана. Наистина ли за толкова години не бе преживявал нищо стойностно?
— Излез от стаята, майко — заповяда Ласе. — На двора се движи далеч от стените на къщата. Ние ще дойдем след минута. После изчезваме.
Тя кимна, погледна за последно към единия илюминатор и го заплю.
Минавайки покрай синовете си, старицата изгледа подигравателно Карл и проснатия Асад. Ако можеше да ги ритне, не би се поколебала да го направи. Те бяха ограбили живота ѝ, подобно на мнозина други преди тях. Намираше се в състояние на постоянно озлобление и омраза към околните и не позволяваше на никого да проникне под стъкления ѝ похлупак.
„Няма откъде да минеш, гадино“, помисли си Карл, гледайки неестествено протегнатия встрани крак на Асад. Когато старицата насочи количката си покрай него, той се надигна рязко с боен вик и с един скок препречи пътя ѝ към вратата. Двамата ѝ синове се обърнаха, Ласе вдигна двуцевката, но Асад, с кървящо слепоочие, мигом се скри зад количката, хвана се за кокалестото коляно на старицата и полетя в атака срещу двамата мъже е количката като таран. Настана адска какофония. Асад ревеше с цяло гърло, старицата пищеше, от барокамерата се носеше пронизително свистене, мъжете надаваха предупредителни викове. А когато количката се удари в Ласе и Ханс, шумът стана невъобразим.
Количката се преобърна и старицата падна с вирнати крака, Асад се хвърли напред към пушката, която Ласе се опита да насочи срещу него. Отскубна оръжието от ръцете му и го удари в гръкляна. Ханс нададе отчаян вик. Само след секунди всичко приключи.
Асад се отдръпна, без да изпуска двуцевката, избута инвалидната количка настрани, накара задъхващия се Ласе да се изправи и го изгледа кръвнишки:
— Казвай как да спрем тази отвратителна машина!
Карл също се изправи. Малко по-нататък, до стената, лъсна острието на ножа. Той размота кабелите и детонаторите и ги свали от врата си. После отиде да вземе ножа. Междувременно хилавият Ханс се мъчеше да помогне на майка си.
— Казвай! — изрева Карл и опря ножа до бузата на Ласе Йенсен.
И двамата прочетоха в очите му, че съзнанието му е обсебено от една-единствена цел: Мереде Люнгор да умре в барокамерата самотно, бавно и мъчително. А после беше готов да изтърпи наказанието си. Изобщо не му пукаше.
— Предлагам да ги взривим, Карл — Асад присви очи. — Мереде Люнгор и без това е пътничка. Вече не можем да я спасим. — Той посочи манометъра. Стрелката падаше под четири атмосфери. — Нека умрат, както искаха да убият нас. Тъкмо ще направим услуга на Мереде.
Карл го погледна внимателно. В разгорещените очи на помощника си долови пламъчето на спотаена омраза, която не биваше да се разгаря.
— Не можем да го направим, Асад.
— Напротив. Можем, Карл.
Сириецът се пресегна и бавно издърпа проводниците и детонаторите от ръката му. После ги омота около врата на Ласе.
Ласе потърси с поглед умоляващите очи на майка си и брат си, който трепереше зад инвалидната количка. Асад смигна недвусмислено на Карл. Сириецът блъфираше, за да принуди Ласе да им разкрие откъде да затворят клапаните. Младият мъж нямаше да се бори за собствения си живот, но ценеше живота на близките си. Асад бе преценил ситуацията съвсем правилно.
Карл повдигна ръцете на Ласе и свърза краищата на проводниците, увити в изолирбанд, с удължителите — точно както бе обяснил преди малко самият Ласе на брат си.
— Седнете в ъгъла — нареди Карл на старицата и на по-малкия ѝ син. — Вдигни майка си и я сложи на коленете си, Ханс.
Младежът го изгледа страхливо, вдигна майка си като перце и седна с гръб към стената.