От тавана отново се чу свистене.
Когато подът под нея се разтресе, я обляха едновременно топли и студени вълни. За миг се сети за Бог и прошепна името Му наум. В главата ѝ нещо проблесна. После я разтърси силен грохот и я заслепи обилна светлина.
И Мереде се отказа да се бори повече.
Епилог
2007 година
Събитието намери широк отзвук в медиите. Въпреки трагичния изход журналистите определиха разследването и разбулването на мистерията „Люнгор“ като успех. Пив Вестергор от партия „Дания“ цъфтеше от задоволство и не пропускаше случай да обяви на всеослушание, че заслугата за създаването на Специален отдел „Q“ е именно нейна, като същевременно нападаше всички, които не споделят възгледите ѝ за обществото. Това беше само една от причините за депресията, обзела Карл.
Три пъти ходи в болницата, докато извадят всички сачми от крака му, после си записа час при Мона Ибсен и го отмени. Толкова.
Двамата с Асад пак се върнаха към ежедневието си в подземието. На таблото за съобщения окачиха две найлонови пликчета със сачми. Двайсет пет от тялото на Карл и дванайсет от тялото на Асад. В чекмеджето на бюрото пък лежеше автоматичен нож с десетсантиметрово острие. С времето навярно щяха да се решат да изхвърлят всички тези „спомени“.
С Асад се подкрепяха взаимно. Карл му позволяваше да идва на работа и да си тръгва, когато пожелае, а сириецът внасяше безгрижно настроение в офиса. След триседмична летаргия, гарнирана с цигари, кафе, приготвено от Асад, и дискретна фонова музика, Карл протегна ръка към купчината документи в ъгъла на бюрото и ги прехвърли.
Беше се натрупала доста работа.
— Следобед ще ходиш ли в парка, Карл? — попита Асад от вратата.
Карл го изгледа с тъпо недоумение.
— Нали днес е Първи май? Ще има хора, празненства…
— Сигурно по-късно, Асад. Но ти, ако искаш, отивай още сега.
Карл си погледна часовника: 12:00. Навремето повечето служители работеха само до обяд в петък.
— Не си падам по навалици, Карл — поклати глава сириецът.
Карл кимна. Нека Асад сам прецени.
— Утре ще прегледаме тази купчина — той я шляпна с длан. — Става ли, Асад?
Сириецът се усмихна широко. Около очите му се образува мрежа от фини бръчици и лепенката на слепоочието му едва не падна.
— Както кажеш, Карл!
Телефонът звънна. Лис му съобщи обичайното: началникът на Отдел „Убийства“ го чакаше в кабинета си.
Карл отвори най-долното чекмедже и издърпа тънък прозрачен джоб за документи. Интуицията му подсказваше, че този път наистина ще го използва.
— Как се чувстваш, Карл?
За трети път в рамките на една седмица Маркус Якобсен имаше възможност да чуе отговора на този въпрос.
Карл сви рамене.
— По кой случай работиш в момента?
Карл отново сви рамене.
Началникът си свали очилата и ги остави върху купчината разхвърляни книжа пред себе си.
— Днес прокурорът е подписал споразумение с адвокатите на Ула Йенсен и сина ѝ.
— М?
— Осем години за майката и три за сина.
Карл кимна. Точно според очакванията.
— Ула Йенсен най-вероятно ще излежи присъдата си в психиатрична клиника.
Карл отново кимна. Синът ѝ навярно щеше да я последва съвсем скоро. Клетият Ханс бе прекарал целия си живот в своеобразен плен, а му предстоеше да го тикнат и зад решетките.
— Нещо ново за Мереде Люнгор? — Маркус Якобсен наведе глава.
— Все още я държат в изкуствена кома, но не очакват подобрение. Масивните кръвоизливи вероятно са причинили трайно мозъчно увреждане.
Маркус Якобсен кимна.
— С водолазите от Военноморската база „Холмен“ дадохте всичко от себе си.
После побутна към Карл едно списание. На корицата думата „водолазно дело“ бе изписана на норвежки.
— Точно така — кимна началникът в отговор на въпросителното изражение на Карл. — Списанието е норвежко. Отвори на четвърта страница.
Карл го послуша и огледа снимките. Стара фотография на Мереде Люнгор, снимка на херметическата капсула, която водолазният екип бе прикрепил към люка на шлюза, за да извадят Мереде от барокамерата и да я пренесат до мобилната декомпресионна камера. В кратък материал под снимката авторът на статията обясняваше ролята на водолазния екип, подготовката на преносимата капсула, свързването с декомпресионната камера и необходимостта спасителите първо да увеличат налягането в камерата, за да спрат кръвотечението от китките на жертвата. В изданието публикуваха и чертеж на сградата и напречен разрез на декомпресионната камера, докато водолазът от спасителния екип подава кислород на пострадалата и ѝ оказва първа помощ, както и фотографии на лекарите пред огромната камера в Кралската болница и на главен сержант Микаел Овергор, главен асистент по пренасянето на жената, страдаща от остра кесонова болест. Накрая поместваха и снимка на Карл и Асад на път към линейките.