Карл се почувства малко по-добре. Като млади с приятелите му идваха тук по тениски. Краката им приличаха на кокили. Оттогава мастната им тъкан се бе увеличила двайсеткратно. Сега на протестни демонстрации излизаха доволни хора. Правителството им беше дало опиум: евтини цигари, евтин алкохол и така нататък. Ако тези граждани на поляната проявяваха несъгласие е правителството, проблемът бе само временен. Средната продължителност на живота намаляваше бързо. Скоро нямаше да останат хора, които да се оплакват от излъчването на тренировъчни програми по Датското радио.
Ситуацията се намираше под контрол.
Журналистите вече го чакаха на етажа. Карл слезе от асансьора и те мигом се спуснаха към него; започнаха да се надпреварват кой пръв ще му зададе въпрос.
— Карл Мьорк! — извика един от застаналите по-напред. — Знаете ли колко тежки са мозъчните увреждания на Мереде Люнгор?
— Идвали ли сте на свиждане и по-рано?
— Ей, Мьорк! Според вас как се справихте със случая? Гордеете ли се с постигнатото? — попита друг.
Карл се обърна по посока на гласа и се взря в зачервените свински очи на Пеле Хютесте. Другите репортери изгледаха мъжа, все едно е срам за професията им.
Бяха прави.
Карл отговори на два-три въпроса. Усети познатата тежест в гърдите. Никой не го попита защо е дошъл. Самият той не знаеше. Вероятно бе очаквал повече посетители, но освен старшата сестра от „Елю“, седнала до Уфе, нямаше други познати лица. Мереде Люнгор помагаше на вестниците да вдигнат тиража си, но като човек беше поредният пациент. В продължение на две седмици я лекуваха в декомпресионна камера. После престоя седмица в травматологията, преместиха я в реанимацията на отделението по неврохирургия и сега се намираше в неврологичното отделение. Медицинската сестра от отделението поясни, че решението да събудят Мереде било експериментално. Призна, че знае кой е Карл: човекът, открил Мереде Люнгор. Иначе щяла да го изгони на секундата.
Той тръгна бавно към двете фигури, които пиеха вода от пластмасови чаши. Уфе стискаше своята с две ръце.
Карл кимна на сестрата от „Елю“, без да очаква реакция, но тя стана и му подаде ръка. Изглеждаше развълнувана. После пак седна и се вторачи към вратата на болничната стая. Сложи длан върху лакътя на Уфе.
От стаята непрекъснато влизаха и излизаха лекари. След час една сестра ги попита искат ли кафе. Карл не бързаше за никъде. Тази вечер Мортен пак организираше барбекю, но това отдавна не беше нещо ново.
Отпи от кафето, докато наблюдаваше профила на Уфе. Братът на Мереде гледаше неотклонно вратата на болничната стая. Дори когато сестрите минаваха и препречваха гледката, той изчакваше и пак приковаваше очи във вратата.
Карл улови погледа на сестрата от „Елю“ и с мимика я попита какво е състоянието на Уфе Люнгор. В отговор тя се усмихна и поклати неопределено глава: все същото, искаше да каже.
След няколко минути изпитото кафе подейства и Карл отиде до тоалетната. Когато се върна, завари столовете в коридора празни.
Приближи се до вратата и я открехна.
Вътре цареше пълна тишина. Уфе седеше в края на леглото, а придружителката му бе сложила ръка върху рамото му. Болничната сестра записваше показанията на апаратурата.
Чаршафът, покриващ цялото тяло до брадичката, и превръзките около главата не откриваха почти нищо от Мереде Люнгор. Тя изглеждаше спокойна, с леко разтворени устни и леко потрепващи клепачи. Хематомите върху лицето ѝ се бяха разнесли, но цялостното впечатление от външния ѝ вид беше плашещо. Някога жизнената, здрава млада жена сега изглеждаше болнава, уязвима, със снежнобяла кожа с дебелината на папирус и дълбоки черни сенки под очите.
— Приближете се до нея — подкани ги сестрата и прибра химикалката в джоба си. — Сега ще я събудя. Не очаквайте непременно да реагира. Причината за липса на реакция може да не е само мозъчно увреждане и периодът, прекаран в кома, а нещо друго. Тя все още не вижда добре, кръвоизливите са нанесли поражения на двигателната ѝ система, а вероятно и на мозъка ѝ. Но се надяваме да има добри изгледи да се възстанови, а дори и да се движи самостоятелно. Въпросът е доколко ще е в състояние да общува. Хематомите ще се разнесат, но не знаем със сигурност какво са причинили. Не е изключено да е получила тежка форма на афазия и да е изгубила завинаги способността си да говори. Засега остава да вярваме, че мозъчните функции не са сериозно засегнати.
Приближи се до пациентката и оправи нещо в системата.