— Имаш ли шофьорска книжка? — попита той с надеждата Маркус Якобсен да е забравил това изискване и цялото назначение на Асад да пропадне.
— Мога да карам такси, лек автомобил, камион, танк Т-55, танк Т-62, бронетранспортьор, мотоциклет със и без кош.
Разбрал, че няма място за повече надежди, Карл предложи на Асад да почете някоя книга от специализираната литература в кабинета. Посегна и взе най-близката: „Криминално-експертен наръчник на инспектор А. Хеслунд“. Защо не?
— Докато четеш, обръщай внимание на постройката на изреченията, Асад. Можеш да научиш много. Четеш ли на датски7?
— Да. Следя всички вестници, чел съм Конституцията и така нататък.
— И така нататък? — повтори Карл. О, не, няма да му е лесно. — А судоку решаваш ли? — попита той и му подаде книжката.
Следобед Карл получи болки в гърба от седене. Асад свари толкова силно кафе, че Карл мигом се разбуди. Кофеинът прогони сънливостта и той е раздразнение усети как кръвта рукна буйно по вените му. Какво да прави, освен да започне да преглежда папките? Част от случаите знаеше почти наизуст, но много от делата идваха от полицейски управления в други окръзи и описваха престъпления, извършени, преди Карл да постъпи в системата. Всички тези случаи изискваха ангажирането на огромен човешки ресурс и медиите ги бяха отразили широко — особено в случаите, в които бяха замесени публични личности. В крайна сметка следствието обаче бе стигало до задънена улица. Карл ги подреди най-общо в три категории. В първата — и най-голяма — влизаха убийства, за които полицията можеше да посочи мотив, но не и извършител. Втората категория включваше отново убийства, но от по-сложен вид. Подбудите често оставаха неразгадани, а жертвите бяха няколко. При тези случаи често имаше осъдени за съучастничество, но мозъкът на покушението бе успял да се измъкне. Понякога актът на убийството се свързваше с дребна случайност, а причината се свеждаше до влияние на силен афект. Развръзката често идваше в резултат на непредвидено съвпадение: свидетел, минавал оттам; превозно средство, използвано от извършителя и при други престъпления; показания на очевидци във връзката с друг случай и така нататък. Най-общо, втора категория приютяваше престъпления, за чието разкриване беше нужна голяма доза късмет.
Третата категория представляваше сбор от непредумишлени убийства или предполагаеми непредумишлени убийства: отвличания, изнасилвания, палежи и грабежи с фатален изход за жертвата. В тези престъпления често се намесваха икономически апетити и политически интереси. Полицията често се оказваше безсилна да ги разкрие. Случаите от третата категория предизвикваха обществено възмущение и разклащаха доверието в правораздавателната система: дете, изчезнало от детската си количка; възрастен мъж, открит удушен в стаята си в дом за стари хора; труп на собственик на фабрика, намерен в гробище В Каруп; дипломатка, открита убита в Зоологическата градина. Колкото и да не му се искаше, Карл се видя принуден да признае пред себе си, че пламенната предизборна полемика на Пив Вестергор не цели единствено да привлече по-голям електорат. Образцов полицай не би могъл да остане равнодушен към тези кървави и особено жестоки престъпления.
Струпа случаите в три купчини върху бюрото пред себе си и си погледна часовника. Ще поседи половин час със скръстени ръце и затворени очи и ще си ходи.
— Какви случаи са ти възложили? — полюбопитства Асад.
Карл го погледна през полузатворените си очи. Клепачите му отказваха да се повдигнат. Набитият мъж стоеше наведен над бюрото с книгата в ръка. Пръстът му, който отбелязваше докъде е стигнал, показваше, че Асад е напреднал доста с четенето. А вероятно само разглеждаше картинките — вътре ги имаше в изобилие.
— Тъкмо се бях замислил за нещо, но ти ме прекъсна — Карл едва потисна прозявката си. — Но станалото — станало. Ще работим по случаи, които колегите ми от страната са изоставили поради липса на улики.