— Интересно — отбеляза Асад е вдигнати вежди и взе най-горната папка. — Значи не са успели да открият кой е извършил престъпленията, така ли?
Карл протегна врат да погледне часовника. Още нямаше три. Взе папката и я отвори.
— Този случай не ми е познат. По време на изкопните работи за строежа на моста над Големия Белт8 до остров Спройо работниците се натъкнали на труп. Полицията в Слеелсе поела случая, но не стигнали доникъде.
— И сега случаят идва първо при теб?
— Питаш ме дали това е първият случай, който ще започна да разследвам ли? — не разбра Карл.
— Така ли е?
Карл се намръщи. Бяха му се струпали прекалено много въпроси наведнъж.
— Първо ще прегледам всички случаи, после ще реша откъде да започна.
— Секретно ли е? — Асад върна внимателно папката върху купчината.
— За папките ли питаш? Възможно е да съдържат информация, непредназначена за хора извън полицията.
Асад придоби вид на момче, на което са отказали да купят сладолед, но е наясно, че прояви ли достатъчно упоритост и търпение, ще сломи съпротивата.
— Има ли друго? — не издържа накрая Карл.
— Ако обещая да мълча като гроб и никога да не обсъждам с никого какво съм прочел, ще ми позволиш ли да разгледам няколко папки?
— Твоите задължения са други, Асад.
— Какви? Прочетох четирийсет и пет страници от тази книга и имам нужда да се поразсея.
— Добре.
Карл се огледа с надежда да открие предизвикателства, ако не за мозъка на Асад, то поне за яките му ръце. Не се сети какво да му възложи.
— Закълни се във всичко свято, че ще обсъждаш информацията в папките единствено и само с мен. Така… Ето, заповядай. — Карл плъзна леко най-крайната купчина към Асад. — В никакъв случай не бива да разместваш делата в купчините. Подредил съм ги по определени критерии. Отне ми доста време. И не забравяй: нито дума на никого какво си прочел. Нали, Асад? — Карл се обърна към компютъра си. — И още нещо. По случаите ще работя аз. Сам виждаш колко са много. Ще имам натоварен график, затова не очаквай да обсъждам с теб подробности по делата. Служебните ти задължения включват почистване, правене на кафе, шофиране. Когато не съм ти възложил нищо конкретно, можеш да четеш. Но не си мисли, че ще ти позволя да се месиш в разследването, ясно?
— Да. — Асад постоя, загледан в средната купчина. — Разбирам: това са особени случаи, които не бива да се смесват с други. Ще взема трите най-горни папки. Другите Няма да ги разбърквам. Няма да вадя книжата от папките. Ако ти потрябват, само ме извикай и ще ти ги донеса веднага.
Карл го изпрати с поглед. С папки под мишница и криминалния наръчник в ръка, Асад се запъти към стаята си. Доста обезпокоителен факт.
След не повече от час помощникът отново цъфна в кабинета му. През времето, когато остана сам, Карл мислеше за Харди. Горкичкият, как само го умоляваше да го убие! Как да направи подобно нещо? Такива мисли впрочем не водеха до нищо конструктивно.
Асад сложи пред него една от папките.
— Този случай си го спомням. Тогава ходех на курс по датски. Четохме статията във вестника. Стори ми се много интересен случай. Сега мисля същото.
Карл хвърли поглед на документите.
— През 2002-ра ли дойде в Дания?
— Не, през 1998. Но започнах да уча езика четири години по-късно. Ти участва ли в разследването?
— Не. Преди реформите подобни случаи се поемаха от Корпуса за бързо реагиране.
— И Корпусът е поел разследването, защото всичко е станало във водата?
— Не, всъщност… — Карл погледна любопитно вдигнатите вежди на Асад. — Да, точно така — поправи се той.
Защо да обременява съзнанието на Асад с обяснения за полицейските процедури?
— Ех, тази Мереде Люнгор! Голяма красавица беше! — усмихна се накриво Асад.
— Красавица? — Карл си спомни привлекателната, кипяща от енергия жена. — Определено.
11
2002 година
Той я затрупа с бележки и писма. Секретарката се опитваше да прикрие досадата си и се правеше на дружелюбна. Често спираше и наблюдаваше скришом Мереде. На няколко пъти ѝ предложи да поиграят скуош, но депутатката ѝ отказа. Не искаше да се сприятелява с подчинените си.
И секретарката се върна към обичайното си дистанцирано и умерено поведение.
В петък Мереде взе последните две писма от бюрото си, за да ги прегледа вкъщи. Препрочете ги няколко пъти и ги хвърли. Завърза чувала и го изнесе в кофата за смет. Имаше чувството, че постъпва подло и долно.