— Защо за автора на писмото е било толкова важно да ѝ пожелае приятно пътуване?
— Нямам представа.
— Кой би могъл да знае за тази екскурзия, Хеле? Доколкото разбирам, Мереде е живеела уединено. Не е поддържала контакт с никого, освен с Уфе.
— Може да е бил някой депутат — сви рамене помощницата.
— Тогава защо просто не ѝ е изпратил имейл?
— Нямам представа, нали ви казвам.
Хеле видимо се чувстваше притисната. Или лъжеше, или многото въпроси я стъписаха.
— Възможно е да е бил и някой от местната администрация — додаде тя.
На Карл му стана ясно, че тази следа няма да доведе доникъде.
— Пишеше ли нещо друго, освен пожеланията за приятно пътуване?
— Не, нищо повече. Кълна се.
— А подпис?
— Нямаше.
— Как изглеждаше куриерът?
— Беше облечен в изискан костюм — глухо отвърна тя, заровила лице в шепи.
— Само това ли ви направи впечатление?
— По-висок от мен, макар че стоеше на долното стъпало. И носеше зелен шал, увит до устата му. Тогава валеше, сигурно затова. Май се беше простудил.
— Кихаше ли?
— Не, гласът му звучеше някак носово.
— А очите? Сини, кафяви?
— Като че ли сини. Но не съм сигурна. Може да са били и сиви. Но ако го видя, ще го позная.
— На каква възраст?
— Приблизително мой връстник.
Много конкретен отговор, няма що!
— А вие на колко години сте?
— На трийсет и пет — почти възмутено го изгледа тя и заби очи в пода.
— С какъв автомобил дойде?
— Не видях автомобил.
— Но едва ли е дошъл дотук пеша?
— И аз се зачудих.
— Не се ли огледахте?
— Не. Бързах да приготвя ядене за Уфе. Винаги обядваше, докато аз слушах новините в дванайсет.
По пътя към Управлението Карл и Асад обсъдиха писмото. Асад каза, че в докладите не бил открил нищо повече за мистериозното послание. Разследващите стигнали до задънена улица.
— Защо изпращачът е държал толкова много тя да получи съобщението възможно по-скоро? Как да тълкуваме написаното? Ако писмото беше пристигнало в малък плик с цветя, лъхаше на парфюм и носеше подписа на най-добрата ѝ приятелка, изобщо не бих се занимавал да разчепквам това обстоятелство. Но да изпратиш анонимно писмо с такова съдържание… — Карл продължаваше да си блъска главата над загадката.
— Тази Хеле не знае нищо повече — вметна Асад, докато се движеха по булевард „Бялкеруп“, където се намираше Регионалната здравна инспекция в община Стеунс.
Карл плъзна поглед по сградите. Би било добре да е въоръжен със съдебна заповед в задния джоб, но, уви, нямаше.
— Уфе Люнгор действително е подлежал на домашни грижи — потвърди служителката. — В момента обаче се провежда административна реформа и ще ми бъде трудно да намеря съответната документация в деловодството.
Явно служителката изобщо не познаваше случая. Карл се нуждаеше от човек, който да му даде информация от първа ръка за Уфе Люнгор и сестра му. И най-дребната подробност би могла да се окаже безценна. Социален служител, посетил Уфе в дома му, все ще е забелязал нещо съществено, което да насочи Карл в правилната посока.
— Може ли да разговарям с вашия колега, посещавал редовно Уфе Люнгор в дома му?
— За жалост не. Тя се пенсионира.
— А ще ми кажете ли името ѝ?
— Съжалявам. Оторизирани сме да даваме информация по стари случаи единствено на настоящи служители от местната администрация.
— Дали някой от колегите ви има преки впечатления от Уфе Люнгор?
— Вероятно да, но не е в правомощията ми да ви съобщя името му.
— Наясно съм със задължението ви да пазите в тайна служебната информация. Уфе Люнгор не е поставен под запрещение, знам. Но няма да се примиря, че съм изминал нахалос толкова път. Покажете ми поне медицинския му картон.
— Не мога. Ако желаете, ще ви заведа в кабинета на нашия юрисконсулт. Така или иначе, папките с интересуващата ви документация в момента не са при нас. Уфе Люнгор вече не фигурира в регистрите на нашата община.
— Значи всички документи са преместени във Фредериксунд?
— Нямам право да ви давам такава информация.
„Надута пуйка.“
Карл излезе от кабинета и се огледа в коридора.
— Извинете — обърна се той към една жена, която идваше срещу него и изглеждаше твърде уморена, за да си придава важност. Карл извади полицейската си значка и се представи. — Бихте ли ми помогнали в издирването на ваш служител, посещавал пациенти в Маулебю преди десет години?
— Попитайте колежката в този кабинет — тя посочи вратата, откъдето Карл току-що бе излязъл.