— Мили боже! — прошепна Мереде, усещайки силен натиск в ушите си. — Смили се над мен! Не им позволявай да ме наранят!
17
2007 година
Звукът от весели гласове и дрънчене на бутилки предупреди Карл още от паркинга какво да очаква. В къщата се вихреше купон.
Неколцина негови съседи бяха образували своеобразна група от фанатизирани любители на барбекюто. Смятаха говеждото за много по-вкусно, след като се овъгли върху решетката и вече няма начин да се определи какво е месото. Събираха се през цялата година — при всяка възможност. Най обичаха да сядат на терасата на Карл. Той ги харесваше. Забавляваха се, без да вдигат дандания, и винаги отнасяха празните бутилки.
Посрещна го Кен, редовният дежурен на барбекюто; подаде му кутийка леденостудена бира. Карл си сложи парче „въглен“ в чинията и влезе в дневната, сподирен от въпросителните им погледи. Никога не го разпитваха, ако не му се говореше: именно това качество той ценеше най-много у тях. Когато умът му беше зает с конкретен случай, човек по-лесно би си уредил среща с високопоставен местен политик, отколкото да разговаря с Карл. Всички го знаеха. Ала този път Карл не мислеше за никое от делата в службата. Терзаеше се единствено за Харди, защото се разкъсваше от колебания как да постъпи.
Налагаше се да обмисли ситуацията още веднъж. Все ще се сети как да угаси и без това крехката искра живот у Харди, без да се превърне в предмет на подозрения. Въздушно мехурче в системата, тежка ръка върху устата му… Ще стане бързо, защото Харди няма да се съпротивлява.
Въпросът беше дали Карл може да го направи. И дали иска… Проклета дилема! Да помогне или не? Какво означава помощ? Навярно да се стегне, да влезе в кабинета на Маркус и да поиска да го върнат в разследването на престрелката в Амар. В крайна сметка му беше все едно с кого ще работи, а още по-малко му пукаше какво ще кажат колегите му. Ако залавянето на онези мерзавци донесе удовлетворение на Харди, Карл беше готов да се върне към онази история, независимо от липсата на каквото и да било желание да го прави. Но пипне ли онези негодници, ще им види сметката. И на кого ще помогне така? Не и на себе си.
— Карл, ще ми дадеш ли стотачка? — прекъсна мислите му доведеният му син Йеспер.
Йеспер сигурно вече стоеше с един крак зад прага. Приятелите му го канеха на всички купони, защото знаеха, че присъствието му им осигурява и бира. Момчето имаше познати в района, които продаваха цели каси бира на малолетни. Е, с надценка, разбира се, но какъв е проблемът, щом Карл плаща за пиячката?
— Тази седмица вече ти давах два пъти, Йеспер — обърна му внимание Карл и извади банкнота от портфейла си. — Утре ще отидеш на училище, нали?
— Да.
— Написа ли си домашните?
— Да, да.
Значи, не. Карл се намръщи.
— Спокойно, Карл. Нямам желание да уча в Енгхолм и в десети клас. Ще се прехвърля в Алерьо.
Това не прозвуча ни най-малко утешително. Ако стане, върху плещите на Карл ще легне още едно задължение: да следи по-изкъсо дали хлапакът ходи на училище.
— И по-бодро! — поръча Йеспер и излезе.
Лесно е да се каже.
— Случаят „Люнгор“ ли те потиска тези дни? — попита Мортен, докато събираше последните бутилки от масата.
Слизаше да спи чак след като излъска кухнята до блясък. Познаваше слабостите си. През дена след запоя главата му щеше да стане по-голяма и по-чувствителна от егото на премиера. Затова предпочиташе да приключи с домакинските задължения още същата вечер.
— Не — поклати глава Карл. — Тревожа се за Харди. Изчезването на Мереде Люнгор не ме занимава толкова. Следите изстинаха, а и вече никой не се интересува от случилото се. Аз — също.
— Но успяхте ли да разнищите какво всъщност е станало с нея? — попита провлечено Мортен.
— Сигурно се е удавила. Какво друго има за разнищване?
— Ами… Например защо се е удавила. Лично на мен ми се струва необяснимо. През въпросния ден не е имало нито буря, нито морско вълнение. Мереде Люнгор е била здрава, финансово обезпечена, с привлекателна външност и изгледи за сериозна политическа кариера. Възможно е да е водела самотен начин на живот, но рано или късно е щяла да си намери другар.
Карл поклати глава. Кого заблуждава? Случаят будеше и неговото любопитство, както всички, при които се натрупваха въпроси без отговор.
Запали цигара и взе бутилка бира. Някой от гостите я беше отворил, но не беше пил от нея. Бирата се бе стоплила и разгазирала.