— Телеграмата отдавна я няма и не разполагаме с датата на изпращането ѝ. Няма да е лесно, особено при положение, че не знаем коя фирма я е доставила.
— Telegrams Online.
Карл го изгледа удивен. Този Асад ще излезе златен!
— Откъде знаеш?
— Виж — Асад посочи показанията. — Секретарката си спомня, че върху телеграмата пишело „Любов и целувки за Мереде“ и имало отпечатък от две червени устни.
— И?
— Telegrams Online винаги изпращат телеграми с червени устни.
— Покажи ми.
Асад влезе в уебстраницата на фирмата и Карл се увери в правотата на думите му.
— И си сигурен, че само тази фирма оформя така телеграмите си?
— Абсолютно.
— Но не разполагаме с датата, Асад. Кога е изпратена — преди или след празника на влюбените? И кой е поръчал да я изпратят на Мереде Люнгор?
— Ще попитаме фирмата дали в базата данни разполагат с информация за телеграми, изпратени до кабинети в „Кристиансборг“.
— Разследващите вече не са ли изискали такава информация преди пет години?
— Не пише такова нещо. Но може ти да си прочел друго? — Асад се усмихна заядливо.
Ама че нахалник!
— Добре. Обади се във фирмата и попитай. В момента имам малко работа, затова иди в кабинета си.
Карл го тупна по рамото и го избута в коридора. После затвори вратата, запали си цигара, извади папката „Люнгор“, седна на стола и качи краката си върху бюрото.
Най-сетне се зае да прочете материалите по случая.
Преди пет години колегите му бяха действали непоследователно и разпиляно, без да си поставят ясни приоритети. Нито една от записаните хипотези не се градеше върху сериозни факти. Мотивът също оставаше забулен в тайна. Ако се е самоубила, каква е причината? Първоначално се знаело за изчезването на Мереде Люнгор от борда. После разследващите се досетили, че не е пътувала сама, и разпитали другите пасажери. Снимка, направена от възрастна двойка на палубата за разходки, потвърдила показанията на мнозина: Мереде била забелязана в компанията на млад мъж и двамата си разменили шамари. След публикуването на снимката административната служба в Стуре Хединге — главния град в община Стеунс — позвънила с информацията, че младият мъж е брат на Мереде Люнгор.
Карл си спомняше ясно как началството смъмри разследващите, задето не бяха проучили достатъчно задълбочено роднините на депутатката и не бяха съобразили веднага кой е мъжът до нея.
Така възникваше нов въпрос: ако наистина братът на Мереде Люнгор я е бутнал зад борда, защо го е направил? И къде се намира той в момента?
Според една ранна хипотеза Уфе също бил паднал във водата, но след няколко дни го бяха намерили крайно изтощен и объркан близо до равната местност около немския остров Фемарн. Разпознал го бдителен немски полицай от Олденбург. Не успели да установят как е стигнал там. Уфе мълчал. Дори да е знаел нещо, явно е предпочел да го запази за себе си.
Карл пусна няколко записа от проведените с него разпити. Уфе действително не си бе отворил устата. Полицаите се въплъщаваха първо в ролята на добрите, а после — на лошите ченгета. Нито едното, нито другото даваше резултат. Поискали експертиза от двама психиатри и от психолог от Фарум, специализиран тъкмо в областта на речевите разстройства. На помощ на разследващите органи в опитите им да изкопчат нещо от Уфе Люнгор пристигнала дори Карен Мортенсен, социален работник от Стеунс.
Но Карл продължаваше да смята, че материалите по случая са прекадено крайно несистематизирани и некомпетентно тълкувани.
И немски, и датски водолазни екипи претърсили плавателния път, а Военноморският отряд дори отложил насрочените учения в района. Съдебни лекари охладили изплувал на повърхността труп и го подложили на аутопсия. Властите предупредили всички рибари в района да бъдат особено бдителни и веднага да се свържат с полицията, ако забележат парчета от дрехи, чанти или нещо подобно. Не постъпил обаче нито един сигнал за вещ, собственост на Мереде Люнгор. Карл си спомняше, че тогава медиите полудяха. В продължение на близо месец депутатката не слезе от водещите заглавия. Незнайни съученици изровиха от архивите си нейни снимки от гимназиална екскурзия, на които Мереде е с плътно прилепнал бански. Таблоидите побързаха да публикуват отличните ѝ оценки от университета, а телевизионните водещи поканиха светски хроникьори да коментират личността ѝ. Нови догадки за сексуалната ориентация на Мереде изкушиха дори „сериозни“ журналисти да се впуснат в спекулации, тиражирани отдавна от клюкарски издания. А съществуването на Уфе осигури на пресата още материал за скандални статии.