Част от колегите на Мереде се разприказваха, че са подозирали нещо такова. Тя пазела ревниво личния си живот в тайна и така подхранвала съмненията им за някакъв проблем, разтръбиха по-словоохотливите. Не непременно умствено изостанал брат, но нещо от този род.
В даден момент сензацията започна да заглъхва, ала най-неочаквано по първите вестникарски страници цъфнаха снимки от катастрофата, отнела живота на родителите на Мереде и нанесла доживотни травми на брат ѝ. Светските издания нямаха никакво намерение да пропуснат и най-дребната подробност от живота на депутатката. Приживе тя им носеше огромни тиражи, а мъртва се оказа още по-доходоносна. Водещите на сутрешните телевизионни предавания едва смогваха да скрият въодушевлението си от многото събития: в Ирак избухна война; принц Хенрик Датски, съпругът на датската кралица, се обиди, след като не той, а синът им, престолонаследникът Фредерик, пое ролята на кралицата по време на Новогодишното тържество; кмет на предградие препи с червено вино, а сега се удави депутатка… Всъщност на клюкарските вестници им беше все едно какво се случва, стига да разполагат с пикантни снимки. На страниците им лъсна двойното легло в къщата на Мереде Люнгор. Откъде се бяха сдобили с такава снимка, остана мистерия, но всички издания гръмнаха със заглавия от рода „Мереде и Уфе са имали интимна връзка?“. Ширнаха се спекулации дали причината за смъртта на красивата депутатка не е именно кръвосмесителната ѝ афера със собствения ѝ брат. Защо в къщата е имало само едно легло, питаха сплетниците.
Когато пикантериите по случая се изчерпиха и журналистите не можеха да си изсмучат повече измислици от пръстите, те се впуснаха в догадки защо разследващите органи са пуснали Уфе на свобода. Използвали ли са полицаите силови методи на разпит? Нима са задържали невинен човек? Или просто братът на Мереде се е измъкнал безнаказано? Възникна въпросът дали правораздавателната система е прекадено наивна, или разследващите не са събрали достатъчно убедителни доказателства. След като писаха за въдворяването на Уфе в дом за умствено изостанали, медиите млъкнаха по случая. През лятото на 2002 година журналистите, запълваха страниците на изданията си предимно с информация за времето, за раждането на принц Феликс и за световното по футбол. Датската преса познаваше интересите на средностатистическия датски читател. Изчезването на Мереде Люнгор изгуби актуалност.
Шест месеца по-късно полицията прекрати разследването по случая. Появиха се по-спешни задачи.
Карл взе два листа и на първия написа:
1) Уфе
2) Неидентифициран куриер. Писмо за Берлин
3) Мъжът/жената от кафене „Банкерот“
4) Недоброжелателни колеги от „Кристиансборг“
5) Нападател, който е целял грабеж, а после я е убил. Колко пари е носела в чантата си?
6) Сексуален престъпник
На втория лист записа:
Служителката в социалната служба в Стеунс
Телеграмата
Секретарките в „Кристиансборг“
Свидетели на ферибота по линията Рьобю-Путгарден
Известно време Карл оглежда двата списъка и накрая добави върху втория лист:
Приемното семейство, приютило Мереде и Уфе след катастрофата/стари приятели от университета. Била ли е склонна към депресии? Бременна? Влюбена?
Затвори папката. По телефона му съобщиха, че Маркус Якобсен го моли да се яви в конферентната зала. Кимна на Асад, докато минаваше покрай малката му стая. Помощникът направо се бе сраснал със слушалката. Изглеждаше изцяло потънал в заниманието си. В негово лице Карл едва позна мъжа, който допреди няколко дни чистеше със зелените гумени ръкавици. Асад съвсем се бе преобразил.
В залата се бяха събрали всички, съпричастни към разследването на убийството на велосипедиста. Маркус Якобсен му посочи свободен стол до масата и Бак започна:
— Нашата свидетелка, Анелисе Квист, отдавна моли за специална защита, каквато се полага по закон на застрашени лица. По последни данни са я заплашили, че ако не си мълчи, ще одерат децата ѝ живи. Впрочем и преди това Анелисе не отговаряше напълно откровено на въпросите ни, но ни показваше желание за сътрудничество. Направи някои намеци, които да подпомогнат опитите ни да разплетем случая, но умишлено скри от нас ключови сведения. А след като са ѝ отправили смъртни заплахи, категорично отказа да говори. Нека обобщя: убиецът е прерязал гърлото на жертвата в парка „Велбю“ в двайсет и два часа. Било е тъмно, студено и пусто. Анелисе Квист е видяла извършителя да разговаря с жертвата броени минути преди убийството. Затова са налице всички основания да предполагаме, че убиецът е действал импулсивно и в състояние на афект. Ако убийството е било планирано, неочакваната поява на Анелисе е щяла да откаже убиеца от намеренията му.