Началникът на Отдела кимна. По време на оперативната забеляза, че подчинените му са мълчаливи, угрижени и изморени. Последното, от което имаха нужда, бе някой като Карл да им лази по нервите.
Заместник-шефът застана до прозореца и плъзна поглед над отсрещната сграда.
— Имам идея как да разрешим проблема. Не е изключено да си навлечем известни неприятности с профсъюза, но не ми се вярва да се стигне чак дотам.
— За бога, Ларс, нямам сили да се разправям и с профсъюза. Ако възнамеряваш да го понижиш, веднага ще ни погнат.
— Всъщност ти предлагам да го повишим!
— Какво?!
За пореден път Маркус си даде сметка, че когато заместникът му предлага нещо, трябва да е нащрек. През годините Ларс Бьорн безспорно се бе отличил като талантлив детектив с огромен професионален опит и множество успехи в разкриването на престъпления, но имаше още много да учи за ръководенето на кадри. В Управлението не може просто така да сринеш или да изстреляш някого в йерархията.
— И как точно си го представяш? — попита Маркус. — Кой ще отстъпи мястото си на Карл?
— Знам, че тази нощ не си мигнал и цяла сутрин си се занимавал с проклетото убийство в парка „Велбю“, но не чу ли какво се е случило в „Кристиансборг“?
Началникът поклати глава. Действително беше затрупан със задължения, откакто разследването на убийството отбеляза рязък обрат. До снощи имаха надеждна свидетелка и бяха убедени, че предстои пробив, но неочаквано жената се затвори в черупката си и отказа да дава показания. Явно някой я бе заплашил — нея или човек от близкото ѝ обкръжение. Разпитваха я часове наред, докато накрая тя капна от умора, без да изкопчат нищо повече. Привикаха дъщерите и майка ѝ, ала и те отказаха да говорят. Страхуваха се за живота си. Затова Маркус нито спа, нито намери време да гледа новини. Само хвърли поглед върху заглавията на сутрешните вестници и толкова.
— Пак ли партия „Дания“? — попита той.
— Позна. Депутатка от Комисията по юридическите въпроси отново внесе предложението за реформи в полицията и този път мнозинството го подкрепи. Приеха законопроекта. Пив Вестергор постигна каквото искаше.
— Не може да бъде!
— В продължение на двайсет минути сипа огън и жупел от трибуната и управляващите партии я подкрепиха. Десницата се възпротиви, разбира се.
— И?
— Ти как мислиш? Вестергор се позова на четири много брутални случая, залежали в полицейските архиви, и заяви, че обществото се нуждае от полиция, способна да разкрива престъпления. Несъмнено си беше подготвила още козове, само и само да покаже колко неефективно работи системата.
— Проклятие! Тази депутатка да не си мисли, че затваряме случаите, защото така ни е скимнало?
— Дори ни обвини в тенденциозна небрежност към конкретни разследвания.
— Що за глупости!
— Изтъкна, че се отнасяме небрежно към престъпления, от които потърпевши са членовете на партия „Дания“ или членове на Либералната партия. Говорим за случаи с общонационална значимост.
— Дъртата вещица съвсем е изперкала!
Заместникът поклати глава:
— Има и още. Към неразкритите случаи Вестергор причисли и престъпления, отличаващи се с особена жестокост, например изчезнали деца и опити за терористични нападения срещу политически организации.
— Популистки изказвания.
— Естествено. Иначе не би внесла случая в пленарната зала. Ако питаш мен, до четирийсет дни ще вземат решение.
— В какъв аспект?
— Ще създадат нов отдел в криминалната полиция. Вестергор сама го предложи. Дори измислила име на агенцията: „Q“, като буквата на партия „Дания“5. Нямам представа дали се шегуваше.
— И с какъв предмет на дейност?
— Разследване на престъпления, „заслужаващи особено внимание“.
— Аха — кимна Маркус. — „Заслужаващи особено внимание“. Типичен израз от речника на Вестергор. Тя уточни ли кой ще преценява кои случаи попадат в тази категория?
Заместникът му само сви рамене.
— Значи от нас ще искат да вършим каквото и досега — обобщи Маркус. — Как ни засяга тогава този нов отдел?