За пръв път си даде сметка, че гласът не принадлежи на млада жена, а по-скоро на възрастна. Произношението свидетелстваше за добро образование.
— За каква игра изобщо може да става дума? — възпротиви се тя. — Отвлякохте ме и ме държите тук като заложница. Какво искате от мен? Пари? Няма как да изтегля пари от фонда, докато седя затворена тук. Не разбирате ли?
— Виж какво, моето момиче, ако искахме пари, щяхме да постъпим по друг начин, нали?
Чу се познатото просвирване и шлюзът се отвори. Появи се първата кофа. Мереде я взе, докато напрягаше ума си да измисли как да спечели още време.
— През целия си живот не съм сторила никому нищо лошо. Не заслужавам да постъпвате така, разбирате ли?
Шлюзът изплю и втората кофа.
— Започваш да се приближаваш към истината, глупаво момиче. Напълно заслужаваш това, което ти се случва.
Мереде понечи да възрази, но жената я спря:
— Не говори повече, защото само утежняваш положението си. По-добре погледни какво има в кофата. Може пък подаръкът да не ти хареса…
Мереде вдигна предпазливо капака, все едно очакваше оттам да изскочи кобра с разперена качулка и зъби, от които капе отрова. Ала в кофата имаше нещо още по-лошо.
Джобен фенер.
— Лека нощ, Мереде. Приятни сънища. Ще увеличим налягането в помещението с още една атмосфера. Дано да активизира паметта ти.
От шлюза се разнесе леко шумолене и аромат на света отвън. Парфюм и спомени за слънцето.
После мракът отново превзе клетката.
19
2007 година
Карл и Асад получиха от Националния разследващ център, правоприемник на Корпуса за бързо реагиране, чисто нова копирна машина, но им позволиха да я ползват само временно. Явно изобщо не познаваха Карл. Той нямаше навика да връща каквото е взел.
— Асад, задачата ти за днес е да направиш копия на всички документи по случая. Пък ако ще да ти отнеме цял ден. Като приключиш, отиди в Клиниката за лечение на гръбначни увреждания в Хорнбек и се погрижи да разкажеш на бившия ми партньор Харди Хенингсен обстоятелствата, свързани със случая. Навярно ще се престори, че не те забелязва, но ти не се обезкуражавай. Харди помни като слон и чува като прилеп. Просто бъди настоятелен.
Асад огледа ужасен символите и клавишите върху машината-чудовище в коридора.
— Как се работи с това чудо? — смая се той.
— Друг път не си ли правил копия?
— Не и на машина с толкова рисунки.
Ама че работа! И същият този човек монтира телевизора за десет минути?!
— Не се излагай, Асад! Слагаш оригинала тук и натискаш копчето. Това е.
Гласовата поща на Бак извести познатата боза: заместник-криминален комисар Бак не може да отговори, защото е на акция.
Лис, симпатичната секретарка с кривите зъбки, уточни, че Бак и партньорът му са заминали за „Велбю“ да извършат арест.
— Обадѝ ми се, когато идиотът се появи, Лис — помоли Карл.
Час и половина по-късно получи съобщение, че Бак и партньорът му провеждат разпит на заподозрян. Карл влетя в залата, без дори да почука. Мъжът е белезници изглеждаше съвсем обикновено: млад, видимо изморен и настинал.
— Избършете носа на човека — подкани ги Карл и посочи гъстия секрет, увиснал от ноздрите на арестувания.
На негово място Карл за нищо на света не би си отворил устата.
— Ти датски не разбираш ли, Карл? — Лицето на Бак пламна, макар по принцип да умееше да се владее. — Ще се наложи да изчакаш и да се научиш, че по време на разпит е забранено да смущаваш колегите си.
— Отдели ми само пет минути и ще те оставя на мира. Обещавам.
После Бак отдели не пет минути, а час и половина да обясни на Карл, че той, Бак, се е включил в разследването на случая „Люнгор“ на доста късен етап и не е знаел почти нищо по въпроса. Е, негов проблем. Защо не го беше казал от самото начало, ами се бе впуснал в такива обстоятелствени обяснения?!
Карл поне се сдоби с телефона на Карен Мортенсен, пенсионираната социална служителка от Стеунс, която се занимавала със случая на Уфе Люнгор, и с номера на Клес Дамсгор, главен полицейски инспектор в Корпуса за бързо реагиране по времето, когато са разследвали изчезването на Мереде Люнгор. Бак уточни, че в момента Дамсгор работел в полицейски окръг Средна и Западна Зеландия. Защо направо не каза град Роскилде?
Впрочем другият главен инспектор в тогавашната следствена група вече не бил между живите. Починал едва две години след пенсионирането си. Твърде ранната му смърт, уви, не беше рядкост за неговата професионална група. Средната продължителност на живота на полицаите в Дания вероятно бе достойна да влезе в книгата за рекордите на Гинес.