Да си гледат работата!
— Заповядай, Карл — началникът му посочи свободен стол. — С Ларс обсъдихме положението ти и стигнахме до извода, че стоим на кръстопът.
„Май отива към уволнение“, помисли си Карл и започна да барабани с нокти по ръба на бюрото. Устреми поглед над главата на шефа. Дали ще го освободят? Лошо му се пише, ако го направят. Над увеселителния парк „Тиволи“ се бяха скупчили гъсти, тъмни облаци. Ако ще го уволняват, поне да си тръгне, преди да завали! Карл не възнамеряваше да търси съдействие от омбудсмана, а направо да се обърне към профсъюза. Да изриташ колега само седмица, след като се е върнал на работа от тежко боледуване, и два месеца, след като е бил прострелян и е изгубил двамата от най-близките си колеги, е повече от скандално. Най-старият полицейски синдикат в света непременно ще защити името и престижа си и ще вземе отношение по случая.
— Разбирам, че новината ти идва малко неочаквано, Карл, но заедно решихме да ти предложим промяна, за да се възползваме максимално от отличните ти детективски умения. Накратко, искаме да ти поверим ръководството на новооткрито звено, наречено Специален отдел „Q“. Основният му приоритет ще бъдат неразкрити престъпления, предизвикали широк обществен отзвук. Да ги наречем случаи, заслужаващи особено внимание.
„Ама че глупости!“ — помисли си Карл и се облегна.
— По първоначален план ще работиш сам, но кой умее да се справя с предизвикателства по-успешно от теб?
— Всеки — промърмори Карл и заби поглед в стената.
— Имай търпение да ни изслушаш, Карл. Изживяваш тежък период и в момента тази длъжност е най-подходящата за теб — подчерта заместник-шефът.
„Ти пък откъде знаеш кое е най-подходящо за мен, нещастнико!“
— Ще имаш пълна самостоятелност. Подборът на разследваните случаи ще се осъществява след консултация с полицейските началници в окръзите, а ти сам ще решаваш в каква последователност и с какво темпо да работиш по тях. Ще имаш бюджет за командировки и ще ни докладваш само веднъж месечно — добави Маркус Якобсен.
— Полицейски началници ли спомена? — смръщи вежди Карл.
— Да, новата ти длъжност ще изисква да работиш на национално ниво. Затова ще имаш нов кабинет. В момента го обзавеждаме.
„Умен ход. Ще се отърват от постоянните ми натяквания.“
— И къде се намира този кабинет, ако смея да попитам?
Началникът се усмихна малко сконфузено.
— В момента се намира в подземието, но само временно. Зависи как ще потръгнат нещата. Ако разкриваемостта е задоволителна, отделът може да се разрасне.
Карл отново вдигна очи към облаците. В подземието, значи. Явно искаха да го сломят, да го отлъчат, да го изолират, да го потиснат. Какво значение имаше тогава дали ще е под, или над земята? И без това беше решил да прави каквото си иска. Най-добре нищо.
— Впрочем как е Харди? — попита началникът след известно мълчание.
Карл го погледна. Маркус Якобсен за пръв път проявяваше интерес към състоянието на Харди.
5
2002 година
Вечер Мереде Люнгор разполагаше свободно с времето си. С всеки изминат километър се отърсваше от онази част от личността си, която не подхождаше на живота зад тисовете в селцето Маулебю. Щом зави към задрямалите поля на община Стеунс и мина по моста над река Трюгевелде, Мереде се почувства преобразена.
Както обикновено, Уфе седеше пред чаша студен чай на ниската масичка. Телевизорът работеше с максимален звук. След като паркира колата в гаража и тръгна към задната врата, тя го видя през прозореца. Все същият Уфе — мълчалив и застинал.
Мереде влезе в килерчето, изхлузи обувките си на висок ток, сложи папката върху печката, окачи палтото си в антрето и прибра документите в кабинета си. После съблече деловия си костюм и го просна върху стола до пералнята. Наметна домашния си халат и обу пантофите си. Така! Мереде не беше от хората, които след работа бързат да минат през банята, за да се отърсят от напрежението. Бръкна в найлоновия плик и напипа бонбоните на дъното. Чак след като лапна един и усети как нивото на кръвната ѝ захар се покачва, Мереде погледна към дневната и извика: