Ваната беше достатъчно гореща, за да започне порязаното на бузата ми да щипе, а аз затворих очи и се опитах да си представя, че съм някъде другаде, някъде на място, съвсем различно от това хладно, клаустрофобично малко пространство, далеч от мрачния, завладян от престъпления Лондон. Как се разхождам по студен северен бряг, с успокояващото бучене на… хъм… Балтийско море в ушите ми? За журналист по пътешествията съм обезпокоително слаба по география.
Но нежеланите образи продължаваха да се натрапват. Ключарят, който казва, че „една четвърт от обирите се повтарят“. Аз, пленена в собствената ми спалня, краката ми като заковани за пода. Гледката на силните ръце, обвити в светъл латекс, през който прозират черни косъмчета…
Гадост. Гадост.
Отворих очи, но този път връщането към действителността не помогна. Вместо това видях как влажните стени на банята се надвесват над мен и ме затискат…
Пак се поддаваш — изсъска вътрешният ми глас. — Усещаш го, нали?
— Млъкни! Млъкни, млъкни, млъкни.
Стиснах отново очи и започнах да броя отсечено, опитвайки се да прогоня образите от главата си. Едно. Две. Три. Вдишай. Четири. Пет. Шест. Издишай. Едно. Две. Три. Вдишай. Четири. Пет. Шест. Издишай.
Накрая образите отстъпиха, но ваната беше провалена и внезапно изпитах неустоима нужда да изляза от задушното помещение. Станах, загърнах се с една кърпа, с друга увих косата си и отидох в спалнята, където моят лаптоп все още лежеше на леглото.
Отворих го, влязох в „Гугъл“ и написах: „Какъв процент крадци се връщат“.
Появи се страница с връзки, кликнах напосоки и прелистих, докато стигнах до параграф, който гласеше: „Когато крадците се върнат… Национално проучване показва, че за период от дванадесет месеца приблизително 25–50% от обирите са повтарящи се инциденти, а между 25 и 35% от жертвите са повторни жертви. Данните, събрани от полицейските сили на Обединеното кралство, показват, че 28–51% от повторните обири стават в рамките на един месец, 11–25% — в рамките на една седмица“.
Страхотно! Изглежда, моят черноглед приятел, ключарят, всъщност изобщо не се бе шегувал, а дори бе подценил проблема. Макар че данните говореха за до 50% повтарящи се престъпления и само 35% повторни жертви — главата ме заболя при тази мисъл. Така или иначе, не ме блазнеше идеята да се окажа сред тях.
Бях си обещала, че тази нощ няма да пия, така че след като проверих входната врата, задната врата, резетата на прозорците и входната врата за втория етаж, може би дори за трети път, и включих предплатения телефон да се зарежда до леглото ми, си направих чаша чай от лайка.
Отнесох я в спалнята заедно с лаптопа, прес папката за пътуването и пакет шоколадови бисквити. Беше само осем часът и не бях вечеряла, но изведнъж се почувствах изнемощяла — прекалено изтощена, за да готвя, прекалено изтощена дори да се обадя по телефона. Отворих папката за пресата на „Нордик Круиз“, сгуших се под завивката и зачаках сънят да ме погълне. Само че не стана. Хрусках една след друга бисквитите от пакета и четях страница след страница с факти и цифри за „Аурора“. Само десет луксозно обзаведени каюти… максимум двайсет пътници… специално подбрани служители от най-добрите хотели и ресторанти в света… Дори техническите спецификации за водоизместването и тонажа на кораба не успяха да ме приспят. Оставах будна, разстроена, но някак си възбудена.
Докато лежах в пашкула си, се опитвах да не мисля за крадеца. Мислех много старателно за работата, за всички практически въпроси, които трябваше да разреша преди неделя. Да си взема новите банкови карти. Да си приготвя багажа и да събера информация за пътуването. Щях ли да се видя с Джуд, преди да тръгна? Той щеше да ме търси на стария телефон.
Оставих папката и отворих имейла.
Здравей, любими — написах аз, после спрях и загризах нокътя си. Какво да кажа? Нямаше смисъл да му казвам за обира. Все още не. Само щеше да се почувства зле, че не е бил тук, когато съм имала нужда от него. — Изгубих телефона си — написах вместо това. — Дълга история, ще ти обясня, когато се върнеш. Но ако имаш нужда от мен, прати имейл, не пиши съобщение. Кога пристигаш в неделя? Аз заминавам за Хъл рано, за онова пътуване на север. Надявам се, че ще можем да се видим, преди да тръгна. Иначе ще те видя чак следващия уикенд. Ло.