Ръката й продължи движението си, а Аманда не оказа повече съпротива. Кумико положи собственото си сърце в гърдите на Аманда и неговата златна светлина заструи дори през белега, който остана, когато Кумико затвори раната над него.
— Ами ти? — попита Аманда, вгледана в златните очи на Кумико.
— Сторено е — отвърна Кумико. — Най-сетне. Свободна съм.
Двете обърнаха гръб на тялото на пода на антрето, а то вече беше едно друго тяло. Най-сетне и завинаги друго. Кумико преведе Аманда през пламъците, през горящите стени на гостната и кухнята, а пламъкът не ги и докосна, а димът им се стори като една незначителна грижа.
Стигнаха до края на пожара, а там една врата се отвори и отвъд нея лежеше светът.
— Трябва само да прекрачиш прага — каза Кумико в ухото й. — Трябва само да кажеш „да“.
Аманда дръпна хартиена носна кърпичка от кутията на бюрото си и си изтри очите.
Незнайно как се беше опомнила в момента, в който, препъвайки се, излизаше от задната врата на къщата на Джордж, цялата мръсна, но без драскотина. Беше капнала от умора след оня момент с падането на тавана и невъзможния страшен дим, наводнил вътрешностите й, но в следващия момент зърна Джей Пи и сякаш отново се пробуди. Видя и баща си, легнал на тревата. Видя и все-така-необяснимо присъстващата Рейчъл. След това беше вдишала дълбоко безмилостно студения, но спасително свеж нощен въздух.
Пожарната пристигна скоро след това и началникът на пожарникарите с овладяно достойнство им съобщи, че на пода на антрето е открито овъглено тяло, като жертвата е намерила смъртта си под срутилия се таван или, още по-вероятно, е паднала заедно с тавана от горния етаж.
Тогава Джордж и Аманда ридаха прегърнати. Впоследствие плакаха заедно още много пъти.
— Добре ли си? — чу се глас.
Аманда внимателно затвори чекмеджето на бюрото си и през сълзи се усмихна на Мей.
— Да. Просто… спомних си някои неща, нали разбираш.
Мей мрачно кимна.
— Как е новият кабинет?
— Тих. Което много ми харесва. Ти скоро също ще си имаш твой кабинет. Ще го измислим, особено сега, когато обядвам с началството веднъж седмично.
Мей пак кимна.
— Може ли тази вечер да дойда един час по-късно? Бавачката ми имала час по кларинет, а и не съм сигурна какво точно да облека.
Джей Пи беше във Франция при баща си — макар че изпълнените с носталгични изблици разговори по скайпа да бяха вече убедили Анри, че една седмица е повече от достатъчна, детето си прекарваше страхотно, а следващото гостуване при татко му вече беше планирано за лятото — така че Аманда и Мей бяха решили да излязат на клуб тази вечер. Нито едната от двете не гореше от особен ентусиазъм, но ако се приберяха рано и завършеха вечерта с вино и телевизия, какъв беше проблемът?
— Разбира се — отвърна Аманда, — но никакво отказване. Трябва да дойдеш.
— Ти също — отвърна Мей и си отиде.
В края на краищата, Аманда имаше и работа за вършене, при това доста в качеството си на нов шеф. Оказа се, че Рейчъл е била наистина изключителен експерт и сега наследничката й трябваше да направи всичко възможно да поддържа същото ниво.
Но първо посегна към телефона си.
Макар че беше показала на Джордж плочката подарък, Аманда все още чувстваше, че не може да му разкаже за халюцинацията си в пожара, за това как е изпаднала в безсъзнание след рухването на тавана и как едно странно видение или каквото беше там, я беше извело през пламъците до задната врата на къщата, като така беше спасило живота й по абсолютно невероятен начин. Но докато набираше номера на баща си, Аманда притисна ръка към гърдите си.
Не, там нямаше никакъв белег. Не, тя не вярваше, че вътре в нея бие златно сърце. И не, изобщо не вярваше, че призракът на Кумико я беше извел вън от огъня.
Но може би все пак вярваше, че когато смъртта беше дишала във врата й, мозъкът й беше изправил пред очите й образа на Кумико, която да успокои страховете й, да направи така, че всичко отново да бъде наред, да й даде шанс да заживее истински.
Което си беше важно. Не, то беше повече от важно.
И сега тя искаше да си поговори с баща си, не за нещо специално, а просто да чуе гласа му, станал по-тъжен и остарял за последните няколко седмици. Искаше да го чуе да казва името й. Искаше тя да каже неговото име. Искаше двамата да кажат името на Кумико.
Заслуша се, докато телефонът звънеше ли, звънеше. Стъпалата на Джордж все още оздравяваха и понякога му беше трудно да извади телефона от бюрото или от чантата си, или от което и да е там място, където го беше оставил. Аманда нямаше нищо против. Щеше да почака.