Но най-много се вълнуваше от желание да говори за последните събития в живота си. За дни, за които щеше да си спомня винаги с болка, да, но и с удивление. Аманда беше единствената, която можеше да го разбере и макар че никога нямаше да може да й каже цялата истина, може би щеше да успее да я напише в книгата си.
И може би чрез книгата Кумико, която беше познавал, щеше да живее, да живее вечно.
„Да“, помисли той и очите му отново се наляха със сълзи.
Да.
Той вдигна телефона с разбито, но преливащо от радост сърце, готов да говори с дъщеря си за смайващото и чудесното в света.