Всъщност, майка му беше толкова разстроена, че Джордж така и никога не каза нито на нея, нито на баща си как по време на инцидента дори със своя малък осемгодишен мозък беше осъзнал ясно, че ако велосипедът на Рой не беше там, където беше, ако не беше паднал така сполучливо — ако първо не се беше закачил за бронята на колата, а после не се беше откачил в точния момент така, че да избута и момчето встрани от пътя на автомобила — старата дама със сигурност щеше да прегази синчето им. Гумите на колата, които беше видял иззад рамката на колелото — подобни на дракони в клетка, готови след секунда да го погълнат — щяха да минат точно през главата и шията му.
Ако това невероятно спасение не се беше осъществило, Джордж нямаше да преживее и онзи момент, в който се взираше в небето, моментът, в който беше почувствал, че е единственият човек, живял някога в цялата великолепна вселена.
Джордж нямаше представа какво се беше случило със старата дама зад волана. Още по-странното беше, че след инцидента нямаше повече спомени и за Рой. Не можеше дори да си припомни фамилното му име, нито как приятелят му се беше възстановил от нараняванията си — трудно или леко. Не можеше и да си спомни дали го беше виждал повече и в „Милостта Исусова“ — може би Рой така и не се беше върнал повече там, кой знае как бяха реагирали родителите му на това, че синът им за малко не беше загинал. Джордж помнеше, че собствените му родители му дадоха като джобни сто долара от изплатената застраховка „Злополука“ — той си купи книги с тях — а с останалите бяха накупили нови килими за всички стаи в къщата. Какво още? Беше оцелял и онова, което можеше да бъде трагедия, се беше превърнало в незначителна история, която майка му от дъжд на вятър разказваше, най-вече в контекста на това колко травматично е било преживяването за самата нея.
Времето минаваше. Четвъртокласната учителка в държавното училище се оказа една прекрасна дама на име госпожа Ъндърхил и по незнайни причини — най-вероятно финансови, защото родителите му всъщност не бяха в състояние да си позволят услугите дори на спонсорирано от църквата частно училище; освен това в интерес на истината то се беше оказало наистина шантаво място, а за чувствителните мислещи хора граница на приемливия компромис все пак съществува — Джордж напусна „Милостта Исусова“ и за следващата учебна година се върна отново в „Хенри Боузмън“. В училище момчето се справяше добре, достатъчно добре, така че след един определен момент и градът, и родителите му започнаха да му се струват все по-ограничени и еснафски, докато най-сетне усилията му му спечелиха пълна стипендия за университет в противоположния край на Америка.
В Ню Йорк обаче пророчеството на госпожица Джоунс се сбъдна. Какъвто и академичен талант да беше демонстрирал Джордж на родна почва, тук постиженията му едва клоняха към средните. С триста зора се добра до стипендия за следдипломна квалификация, която го отведе в Англия, и пристигането в новата страна съвпадна с момента, в който на него въобще спря да му пука за всякакви научни степени и успехи. Те вече нямаха значение. Срещна Клеър на едно парти и след този ден почти не беше стъпвал повече в Америка. Прибра се инцидентно веднъж за погребението на баща си, загинал при трудова злополука, и втори път за погребението на майка си, починала уж от инфаркт, но най-вероятно вложила твърде голяма част от жизненото си Аз в грижата за съпруга си. Случват се такива неща. После Джордж се установи в Англия и към момента вече беше прекарал повече години на Острова, отколкото в родината си, което вероятно трябваше да бъде някакъв забележителен факт от живота му, но всъщност беше нещо, което той така и никога не успя да види като кой знае колко важно.
Но случката с катастрофата обаче се беше случила действително, беше истина от първата до последната подробност, въпреки всички невероятни обрати. Полека-лека, с всеки следващ път, когато я разказваше, Джордж започна да осъзнава, че през годините постепенно беше престанал да я представя като емблема на собствената си житейска история, като отрязък от времето, който предава част от лично неговия живот.