1 от 32.
Тя се ражда като дъх сред облака.
Не вижда нито майка си, нито баща си — майка й е умряла по време на раждането и сега е другаде; баща й е самият облак, мълчалив, ридаещ, погълнат от скръб — затова тя се възправя сам-сама, несвикнала още с нозете си.
— От къде дойдох? — пита тя.
Никакъв ответ.
— Къде ще отида?
Ответ не идва, дори облакът не казва нито дума, макар че знае отговора.
— Мога ли поне да попитам как е името ми?
След миг колебание, облакът го пошепва в ухото й. Тя кима и разбира.
2 от 32.
Тя полита.
3 от 32.
Светът под нея е млад, твърде млад, за общо цяло. Той съществува като летящи свързани помежду си с въжени мостове или висящи пътеки от бамбук, до други се стига с хартиени гребни лодки след преодоляване на огромни разстояния ширнало се небе — до тези острови тя стига само с полет.
Каца на един остров, покрит почти целия с поляни, тревата й се кланя под напора на лекия бриз. Тя стрива стръкче между пръстите си и й казва:
— Да. Точно така.
Сред поляните има езеро. Тя отива до него, пристъпва по пясъчната ивица край брега му, докато стига реката, която изтича от водите му. Повдига се на пръсти и вижда, че реката се излива в гневни буйни струи от ръба на острова и пропада в пространството.
Защо водата прави така?, мисли тя.
4 от 32.
На отвъдния бряг на езерото стои рибар. Тя извиква към него:
— Защо водата прави така? Защо не изтече веднъж завинаги цялата и не остави след себе си само пуста земя?
— Това езеро извира от сълзите на деца, които са изгубили родителите си, господарке — отвръща рибарят. — Както сама виждаш.
— А! — казва тя, свежда поглед и вижда как сълзите капят от собствените й златни очи право в езерото, образувайки разширяващи се кръгове по гладката му повърхност.
— От сълзите месото на рибите става крехко — продължава рибарят, навивайки макарата и изтегляйки риба с блестящи златни люспи. — Макар че вкусът им е вкус на скръб.
— Гладна съм — казва тя. — Досега никога нищо не съм яла.
— Ела тук до огъня, господарке — отговоря рибарят. — Аз ще те нахраня с тъга — той хвърля златолюспата риба в кошницата си, хрилете й се отварят и затварят безпомощно на сухото. — А може би след това — продължава той почти свенливо, но само почти — ти ще легнеш с мен, за да ми покажеш колко си ми благодарна.
Рибарят й се усмихва. Усмивката му е изпълнена с гнусна надежда.
5 от 32.
В отговор тя скланя глава на гърдите си и полита към него, пръстите й леко се плъзват по езерната повърхност, оставяйки подире й две разширяващи се водни стрели. Каца до рибаря, хваща главата му с длани и нежно го целува по устните.
Усещането е ново за нея. По-влажно, отколкото си е представяла.
— Ти искаш да ме уловиш — казва му тя. — Мислите ти са ясни. Ще вземеш харпуна, който лежи до кошницата с рибата, и ако аз не се съглася да легна с теб, ще го използваш, за да ме принудиш насила. Навярно ти дори не си лош човек, навярно си просто мъж, когото самотата е изкривила. Не мога да кажа. Но със сигурност знам, че ти не искаш тялото ми. Искаш прошката ми.
Лицето на мъжа се сгърчва в гримасата на тъгата. Той заплаква.
— Да, господарке. Прости ми, господарке.
— Вярвам ти — отвръща тя. — Имаш прошката ми.
6 от 32.
Бързо и милостиво тя изкълвава очите на рибаря и пронизва с двата си остри пръста сърцето му. Той се свлича на калния бряг.
— Ти ме уби, господарке — казва той и поглежда тялото си, рухнало в калта помежду им. — Ти ме освободи.
— Сторих го с радост — отвръща тя.
— Благодаря ти, господарке — казва рибарят. — Благодаря ти.
Вихър се извива около двама им и разпръсва духа на рибаря, който й благодари дотогава, докато не може да й благодари повече.
7 от 32.
Тя се нахранва с рибите в кошницата. Вкусът им е вкус на скръб, горчив, но не неприятен. След като се засища, тя взема останалите риби и ги пуска една по една обратно във водата, задържайки ги между дланите си, докато те с гърч се връщат към живота и отплуват. Когато освобождава всичките, тя претъркулва и тялото на рибаря в езерото и се сбогува с него, докато течението го подема и го отнася на последното му пътуване, в чийто край гневните въртопи на водата го изхвърлят в пространството между островите.