Тя поглежда ръцете си, обръща ги от всички страни, сякаш любопитна да прозре онова, което току-що е сторила с тях. Измива ги в реката и ги подсушава в материята на роклята си. После отново полита.
II.
Искам да я помоля да се премести да живее при мен.
— Да, хубаво, само да те питам дали ще можеш да вземеш Джей Пи и тази събота? Трябва да правя замерване на задръстванията в Ромфорд, представи си. В събота. Провеждат някакво спортно събитие, не знам точно какво…
— Чу ли ме какво казах?
— Да, чух. Ще викаш жена да ти изчисти. Дрън-дрън. Ще се наложи да ти го оставя безбожно рано сутринта, още преди шест, но той ще си спи до осем, така че всъщност не е чак толкова…
— Разбра ли причината, поради която ще викам чистачка?
— Причината? Не знам. Искаш да ти е чисто? Не разбирам що за въпрос…
— Смятам да помоля Кумико да се премести да живее при мен.
— Да се премести при теб?
— Да. Много го искам.
— ДА СЕ ПРЕМЕСТИ ПРИ ТЕБ?
— Знам, че е малко скоро.
— МАЛКО СКОРО? Че вие се запознахте преди две седмици! Ако има и толкова! Какво ви става, да не сте мухи еднодневки?
— Аманда…
— Татко, говориш някакви безумия. Ти почти не я познаваш.
— Точно там е работата. Искам да я опозная. Алчен съм за всяка минута с нея.
— И това ли е начинът, по който смяташ да я опознаеш? Виж, хлътнал си до уши и аз се радвам, че си хлътнал, но също така се и тревожа, Джордж. Крехък си. Влюбваш се и любовта ти е огромна, и те не могат да ти отговорят със същото, и в момента е очевидно, че не можеш да молиш да се пренесе при теб, защото тя само като те чуе и ще си бие камшика. И защо не? Всяка жена би постъпила така.
— Тя не е просто коя да е жена.
— Дори и така да е, но, казвам ти, освен ако не е извънземно, тя…
— Просто си мисля, че може да стане.
— … ще реши, че си смахнат.
— Нямаше да говориш така, ако я познаваше. Животът заедно с нея вече ми изглежда толкова естествен, толкова лесен…
— Ето, виждаш ли колко е прибързано решението да заживеете двамата? Аз дори не я познавам.
— Защо не дойдеш на вечеря с нас в събота?
— Защото съм в Ромфорд, а, ако дойда, трябва да взема и Джей Пи…
— Остави го у дома и после ела.
— Не мога. В събота вечер Анри му се обажда по телефона и…
— Просто искам да се запознаете…
— И защо да се запознаваме? Какъв смисъл има дори да запомням името й, след като в момента, в който след двуседмично познанство я помолиш да се пренесе при теб, тя просто ще спре да ти говори?
— Знаеш ли, Аманда, понякога се чудя от къде на къде си решила, че можеш да ми говориш така?
— Аз…
— Аманда?
— …
— О, не плачи, мила, не исках…
— Не, не, знам, че не искаше да ме огорчиш и точно затова плача. Ти ме укоряваш толкова рядко и го правиш така благо, и винаги си прав, и аз просто не знам какво не ми е наред, защо съм такава зла гадина…
— Не си зла…
— Зла съм! Ето, дори и сега! Откъде си сигурен, че не се обливам в сълзи, само за да те накарам да ме уверяваш, че не съм зла?
— Затова ли го правиш?
— Не знам!
— Мила, кажи ми какво става?
— …
— Толкова дълга въздишка никога не предвещава нищо добро…
— Мисля, че прецаках нещата с момичетата от офиса.
— О, Аманда…
— Знам, не е нужно да ми го казваш.
— За кои момичета става дума?
— Моля?
— За кои момичета от офиса говориш?
— Ами за същите. За Мей и Рейчъл.
— Рейчъл. Онази, която приказва само с въпросителни изречения.
— А Мей е другата, дето циците й изглеждат силиконови, ама всъщност не са. Виждаш ли? Винаги така става. Мисля си нещо и после просто го казвам на глас…
— Какво точно стана?
— Обичайното. Отворих си шибаната голяма уста…
— Много ми се иска да не употребяваш…
— Не е моментът да ми правиш забележки за езика, татко.
— Прощавай.
— Просто, просто не разбирам. Как го правят хората? Как така им е толкова лесно да говорят един с друг? Как така, де да знам, просто се оставят на течението, отпускат се и в разговора има и остроумия, и закачки, и, как да го кажа, лекота, а аз само седя и си мисля: Хубаво, за какво точно говорим сега? Какво трябва да кажа? А какво не трябва да казвам? И как по-точно да го кажа или да го избегна? И докато най-после се наканя да кажа изобщо нещо, разговорът вече е отишъл с три шибани теми напред.