— Направо… — промълви Джордж.
— Майко… — рече Мехмет.
— Това е… — каза мъжът с костюма.
А после назова една още по-екстравагантна сума.
— Божичко — възкликна Кумико, сякаш видяла мъжа за първи път чак сега. После погледна Джордж смаяна. — Той да я купи ли предлага?
Мъжът не остави Джордж да отговори и повиши екстравагантната си сума с още една екстравагантна надбавка.
Кумико се изкикоти, наистина се изкикоти, и погледна Джордж така, сякаш двамата току-що изневиделица се бяха озовали в някакъв комедиен скеч.
— За бога, как да постъпим? — попита тя.
Дори само след един поглед върху новата плочка, Джордж вече чувстваше диво нежелание изобщо да изпуска от поглед лъва и воденицата.
Мъжът удвои последното си екстравагантно предложение.
— Продадено! — кресна Мехмет.
— Джордж? — попита отново Кумико. — Парите ще ми свършат отлична работа. За материали.
Джордж се опита да продума, но гласът му само проскърца дрезгаво. Той опита отново.
— Както… — преглътна. — Както кажеш ти.
Кумико го загледа мълчаливо за момент.
— За първи и последен път решавам само аз — каза най-сетне. После се обърна към мъжа. — Добре. Продадено.
Докато Джордж, замаян, завиваше воденицата и лъва в кафява хартия, мъжът с костюма се разплака открито.
— Благодаря ви — повтаряше той, докато Мехмет му издаваше проформа, за да може мъжът да оправдае плащането чрез кредитната си карта. — Благодаря ви.
— Колко? — възкликна Аманда при следващата им среща, когато беше дошла отново да остави Джей Пи при Джордж.
— Знам — отвърна Джордж. Държеше Джей Пи вдигнат пред очите си и го люлееше в прегръдките си. — И ти ли мислиш, че твоят grand-père е откачил? Да реже книги на парчета?
— Désolé — отвърна Джей Пи.
— Не, татко, сериозно, колко са ти платили?
— Тя ми даде половината. Аз отказах. Настоявах на отказа си, но тя каза, че сме я изработили заедно, че картината била нищо без моя принос — макар че, Аманда, това си е явна лъжа, защото моят принос е малък, една десета, една хилядна от нейния.
— Но въпреки това тя ти е дала половината пари.
— Каза, че изкуството ни ще се превърне в лъжа, ако не ги взема.
— Кога ще се запозная с тая жена, мътните да го вземат? — натърти Аманда.
За миг Джордж се обърка, но после осъзна, че дъщеря му и Кумико все още не се бяха срещали лично. Някак си винаги се получаваше така, че двете не можеха да бъдат на едно и също място по едно и също време. Странно. Въпреки че, в интерес на истината, когато беше с Кумико, Джордж забравяше всички други хора на планетата, на секундата спираше да вярва, че те също могат да имат някаква важност. Заля го срам и той излъга импровизирано:
— Скоро — рече. — Тя предложи да организираме коктейл.
— Коктейл? Кога, бе, татко? Да не сме шейсет и първа?
— Коктейл — обади се Джей Пи, имитирайки изстрели с насочено пръстче.
— Тя понякога е малко старомодна — отвърна Джордж. — Беше просто една идея.
— Нямам търпение да се запознаем. Тайнствената жена, която за един ден ти изкара месечната заплата.
— Е, и аз имам малко участие. Все пак аз направих лъва.
— Както кажеш, Джордж.
Кумико притежаваше още един комплект плочки, които не проявяваше желание да показва на Джордж. На брой плочките в него бяха трийсет и две, беше му обяснила тя, и си стояха кротко в единия ъгъл на куфара й на пет отделни купчинки, привързани с бяла лента — едно-единствено парче оризова хартия, обвила ги една по една, за да не им позволява да се трият една в друга.
— Това е един мой по-голям проект — каза Кумико.
— Не е нужно да ми го показваш — отвърна Джордж.
— Знам — отвърна тя с лека усмивка. — И точно по тази причина вероятно ще ти го покажа.
Показа му го една съботна вечер в ателието. Джордж тъкмо беше върнал Джей Пи на Аманда, приключила втория си пореден уикенд на оценяване на натовареността на трафика в Ромфорд, Хоршъм или някакъв си там друг дълбоко провинциален градец, и сега бързаше да смени Мехмет, който мразеше да работи сам, а и се беше заклел тържествено, че в събота следобед са го извикали на второ интервю — прослушване за роля в мюзикъла „Wicked“ — твърдение, което Джордж еднозначно определи за себе си като лъжа, но въпреки това бързаше да освободи момчето от работа.