— Вулканът живее, за да умре — това е целта на съществуването му — казва тя. — Нима и ти не се стремиш към същото?
— Вулканът живее, за да умре, господарке — отвръща вулканът, — но да умре възможно най-гневен.
— Ти не ми се струваш гневен — казва господарката. — Усмихваш се. Шегуваш се. Зад думите ти има лъст, флирт. Срещала съм и двете по света.
— Зад думите ми има радост, господарке. Гневна радост.
— Подобна радост възможна ли е?
— Ние до един от нея сме родени. От нея блика огнената магма на света. Тя кара вулкана да пее.
— Така ли наричаш разрухата, която сееш? Песен?
— Да, господарке. Песен, която никога не лъже.
— За разлика от теб самия — отвръща му тя и отлита.
Вулканът запраща подире й порой от лава. Но пламъците дори не докосват перата й. Вулканът няма намерение да я наранява.
— Ти ще се върнеш, господарке — казва той. — Ще се върнеш.
10 от 32.
Тя се връща. Вече е по-стара, помъдряла. Светът също вече е по-стар, макар че, изненадващо, не е помъдрял особено.
— Все така изригваш — казва тя, докато описва огромен кръг около вулкана.
— А ти все така даваш прошка — отвръща вулканът, седнал в колесницата си с впрегнати коне. — Даваш я там, където тя не трябва да се дава.
— Станал си размирник — казва тя, като се държи на разстояние, защото с времето е опознала вулканите и помни, че винаги трябва да се стои настрани от напрежението, с което те заявяват себе си.
— Станах пълководец — казва вулканът. Пред нозете му се разгръща армия, пълчищата й наводняват света, поглъщат гори и градове, и пустини, и равнини.
— Не си умрял като другите, не си се превърнал в планина.
— Не съм, господарке. Това до нищо не би довело.
Вулканът вдига бича си — дълга, нажежена до бяло верига — и шибва с него величествените си ужасяващи коне. Те цвилят от страшната болка и тъпчат с копитата си ниви и мостове, и цели цивилизации, а по петите им, подобно на огнена река, руква безбройната ненаситна армия.
Господарката лети за кратко с вулкана, мълчаливо наблюдава как от стъпканата от него част на света не остава камък върху камък. Не му казва нито дума. Вулканът също мълчи, само от време на време я стрелва с поглед. Същите зелени очи, проследяващи полета й.
— Ще те опростя — казва му тя, — стига да помолиш.
— Няма да помоля, господарке — отвръща вулканът.
— Защо?
— Не ми е нужно ничие опрощение, а и не признавам властта ти да опрощаваш.
— Властта ми да опрощавам ми се дава от онзи, който моли.
Вулканът й се усмихва, а очите му греят.
— Все едно е, господарке, това не променя нещата.
11 от 32.
Водена от чувство, което сама отказва да назове, тя се гмурка надолу и се понася ниско над напредващата армия на вулкана. Армията среща друга армия и отблизо е невъзможно да се различи едната страна от другата. Битката не е нищо повече от касапница, тресящ се, плискащ котел, сам подклал се и врящ към собствената си смърт.
Господарката се извива нагоре, издига се и закръжава около вулкана за последен път.
— Преди да си тръгнеш, господарке — казва вулканът, — дали не би ми казала името си? — после се усмихна отново, а очите му отразяват как светът край него загива в пламък и ужас. — Така ще мога да те нарека по име следващия път, когато се срещнем.
— Никога повече няма да се срещнем.
— Както желаеш, господарке — отвръща вулканът и скланя глава пред нея, — но аз пък ще ти кажа моето име — после отваря уста и от нея изригва рев от болка и злоба. Само от звука му листата на дърветата се сгърчват, птичките падат мъртви от небесата, черни гадини плъзват изпод камъните.
— Но ти, господарке — продължава вулканът, — можеш да ме наричаш…
— Никак няма да те наричам — отвръща тя, готова е да отлети, но не отлита, още не. После повтаря — Никога повече няма да се срещнем.
И вулканът повтаря:
— Както желаеш, господарке.
После вдига бича си, но преди да го стовари, нея вече я няма.
12 от 32.
— Татко? — казва тя, докато лети сред облаците. Знае, че той няма да й отговори. Никога не й отговаря, времето тече и светът старее, но той никога не й отговаря. Тя нито знае, нито, всъщност, изобщо вярва, че той е някъде тук и я чува, защото облаците се менят и се струпват, и се изваляват безброй пъти само в един-единствен ден, а колко ли пъти са правили същото във всички дни от живота на света? А дори и родената от облаците не може да отличи един облак от друг.