А те си бяха половинката на една наистина солидна сума. После продадоха още една картина — онази със стиснатия юмрук, докоснал обърнатия профил — на жената, която първият купувач беше довел, а в рамките на същата седмица продадоха още две — все на приятели на първите двама купувачи. Макар че бяха очевидно фрашкани с пари и почти плашещо отракани, никой от клиентите не купуваше плочките, за да следва някаква мода — едва ли беше и възможно, плочките се бяха явили на пазара твърде скоро — напротив; всички проявяваха същия отчаян копнеж, който бяха демонстрирали първите двама купувачи. Третият им клиент, изпълнителен директор във финансово-счетоводна къща, който носеше скъпа черна вратовръзка върху скъпа черна риза, скрита под скъп черен блейзър, едва–едва промълви едно нечуто „Да“ при вида на изработените от перца коне на Кумико, които летяха на табун надолу към река от думите на Джордж, и направо пъхна дебела пачка банкноти в ръцете на напълно скандализирания Мехмет.
А после неизвестно кой, най-вероятно някой от купувачите, беше подшушнал за плочките на едно малко, но влиятелно онлайн арт списание, което публикува кратко интервю с Джордж — не и с Кумико, защото тя помоли Джордж да се нагърби да бъде публичното лице на картините им — наречен в материала „потенциална изгряваща звезда“, и вследствие от това до края на същата седмица двамата вече бяха получили не само сериозен брой заявки за закупуване на все още недовършената пета плочка, но и предложения за предварителни разговори с галеристи и директни оферти за представителство от страна на различни търговци на картини.
Джордж беше отклонил всички предложения, най-вече защото Кумико не беше склонна да намесва в работата им други хора, но към момента отказът му едва ли имаше някакво значение. Слухът за двамата беше плъзнал, макар че Джордж не правеше нищо, за да го подклажда.
— Ти имаш някакъв чар — каза Мехмет малко раздразнено, след като двамата бяха изпратили петата плочка на един купувач в Шотландия, който дори не я беше виждал лично. — Един Господ знае какъв точно.
— Ако Господ знае — отвърна Джордж, — не е споделил с мен.
Междувременно Кумико се държеше настрана, оставяйки Джордж да се оправя по въпросите с продажбите, а самата тя работеше трескаво, вземаше всички изработени от Джордж апликации и някак си ги превръщаше в смайващо красиви композиции, които сякаш не бяха новосъздадени, а бяха съществували винаги, само бяха чакали да намерят половинката си, да се сраснат с нея и така най-сетне да разкрият своята истинска, напълно завършена, древна форма. Кумико изработваше нови картини за продажба, но влагаше хартиени апликации и в своя таен проект от трийсет и двете плочки, от които дори Джордж беше виждал само няколко. Те не се продаваха и тя ги криеше, но за всяка нова чакаха куп хора, които грабнаха шестата и седмата поред буквално часове след като работата по тях беше приключила, като при това плащаха все така неприлично високи цени.
Достатъчно високи, че да покрият например значителната първоначална вноска на ултрамодерния принтер, какъвто можеха да си позволят само големите играчи в печатарския бизнес.
Принтерът беше великолепен. И беше негов. Направо не му се вярваше.
— Положението е някак… — Джордж се обърна към Мехмет. — Пропускам ли нещо? Как стана всичко това?
— Не знам, Джордж — отговори момчето. — Струва ми се, че никой не знае.
— Не ти ли се струва странно? — попита Джордж отново, докато Кумико му сапунисваше косата.
— Облегни се назад — отвърна тя и облегна главата му на мивката.
— Всичко стана толкова бързо — продължи той. — Колко жадно ги търсят. Като че ли…
Не довърши изречението. Не знаеше какво като че ли.
— И аз съм изненадана — отвърна Кумико, плакнейки шампоанената пяна с пластмасова мензура. После изстиска останала вода от кичурите, изправи Джордж да седне нормално и започна да сресва мокрите му къдрици, стиснала къса остра ножица в другата си ръка.
— Направо съм като замаян — каза той.
После почувства краткото колебание на ръката й, толкова кратко, че човек можеше и да се усъмни дали въобще го е усетил, само миг, след което пръстите й събраха кичур от косата му и ножицата подряза чисто връхчетата.